 © |
ПИСМО ОТ НЮ ЙОРК: Китът Голиат пристигна в детството ми под една панаирджийска брезентова палатка на Понеделник пазар и моментално погълна планктона на общественото въображение. За кита говореха всички и всички го видяха. Беше голям. Децата от махалата обаче, дето се промъкнахме скришом под брезента без пари, бяхме впечатлени не от големината му, а от проядената му кожа и птиченцата, накацали по нея. За големината му имаше спорове и сравнения, но всички бяхме съгласни в едно: китът беше мъртъв. Някои даже се кълняха че видели под парцалите на голиатската кожа да стърчи слама и пилетата кацали не от любопитство към кита, а за да кълват от сламата. Децата са много категорично племе, във филма "Kindergarden Cop" едно момченце просна даже Арнолд Шварценегер с неоспоримата теза: "Момченцата имат пенис. Момиченцата имат вагина". Сетих се за кита Голиат като гледах предаването "Лице в лице" с жената-мъж с кодово название Пол "Найденов". И още по повод на бликналата вълна от възмутени женски пера, литнали като яребици за отстрел в защита на майчинската си същност. Едно от тези придворни пера проклинаше английската културна традиция на мъжко "маточно" зачеване и термина "бременен човек", а "лицето" на Ризова беше замръзнало в крайна степен на изненадана актриса от нямото кино. До степен, че даже забрави да задава въпроси. Като например има ли наистина "Синдром на Морис" Пол "Найденов", както твърди в предишни интервюта? Защо предлага детето още като врекне - да му се даде правото да "найде" пола си чрез допълнителната опция "друг"? Как така и на какво правно основание е разрешено на майка на две деца да се впише официално в паспорта си с друг пол? Какво работи освен организационен активист, за да издържа децата си...И т.н., много още. Миналата седмица консервативният водещ Такър Карсън от Фокс Нюз иронизира изявлението на демократката Нанси Пелоси, че тя щяла остане в Конгреса даже и само заради факта че е жена. Такър и припомни че този факт е оспорим, при наличието на още 63...Да, вярно сте прочели. 63 полови идентификации!!! Заинтригувана, надникнах във въпросната жендърна таблица и след половин час проучвания вече призовавах на помощ господ и двете си баби, защото природната интелигентност е безсилна пред социалната инженерия, особено след въвеждането на социалната категория "жендър" на мястото на биологичната "пол". В ТАБЛИЦАТА ПРОСТО НЕ БЯХ ОПИСАНА, а след като те няма по документ - значи изобщо не съществуваш, или, както казваше Булгаков "Человеку без документов строго воспрещается существовать"...Гледах и в андрогините, андродитите, даже в хермафромъжете и жените - никъде не е описан банален случай на майка с две деца и внучета, като моя. Докато се мъчех с таблицата, се опитвах да си представя как ли ще изглежда една любовна история между Femimine Bisexual Androfemale (женствена бисексуална андрожена) и Androgine Homosexual Andromale (андрогинен хомосексуален андромъж), но това едва ли и Харви Уайнстийн може да продуцира. По едно време аха-аха да се припозная като Feminine Heterosexual Androfemale (женствена хетеросексуална андрожена), обаче единствения ми възможен партньор (по таблицата) беше Feminine Heterosexual Andromale (женствен хетеросексуален андромъж), така че се отказах да рискувам. Един забавен математик с нормално мислене беше изчислил в своя статия че математическата игра с две прости хромозоми - Х и У, може да доведе до 4000 комбинации, като някъде към средата ще се появи категория "асексуален" с всички последващи комбинации, естествено. И така - до края на света. ...Бих възкликнала като Хашек "Това е още едно доказателство какви идиоти се раждат под слънцето!", особено под слънцето на социалната инженерия, ако не знаех за милионите, вложени от Сорос в подобни "научни" разработки. Пиша за това обаче не за да ви забавлявам, а като човек с американски опит, който е виждал "на живо" как се отваря постепенно "прозорецът" на обществените нагласи към подобни идеи. През 1996, когато пристигнах в Америка, идеята за хомосексуални бракове беше абсурдна и немислима. Десет-петнадесет години след това вече 53% от американците я считаха за допустима и нормална. Как стана това? С 5 лесни стъпки, последователно провеждани във времето. Стъпка 1. - Предлагаш немислимото и невъзможното и оставяш обществото да се шокира. Това е най-лесната стъпка. Стъпка 2. - От радикалното към допустимото. Това изисква задължително изобретяване на политически коректни термини и ефемизми. Например заместваш думата "брак" с "държавно одобрен съюз между хора, които искат да делят леглото и данъчната си декларация". И не забравяш да добавиш и "любов", нали любовта е в нашата култура, а Ерос извинява всичко. Тези, които не приемат любовта са хомофоби, ксенофоби и фашисти. Стъпка 3. - От допустимото към разумното. Тук на помощ идва американския индивидуализъм. Та нали това е американския култ?! И нима не е прагматично да приемеш Лейди Гага, която проповядва че няма значение кого обичаш, "‘cause you were born this way, baby". Стъпка 4. - От разумното към популярното. Тук се изисква персонификация на проблема. Та нима всеки не познава педерасти и лесбийки, възпитани, културни, добри? Нима ги мразите? И ако не - как може да се противопоставяте на естественото им желание да се женят и осиновяват деца, като всички?! ( Тук трябва да се говори бързо, за да не може никой да следва логическата връзка.) Стъпка 5. - От популярното към официалната политика. Просто представи някакво социално проучване на политиците. Те ще направят останалото. ...Но да се върна към българския "прозорец", който вече е открехнат, а кодът "Пол"- пуснат. Тв водещата изиграва театрално зле целия обществен шок (виж стъпка 1.) чрез мимика, пропускайки да пита каквото и да е. Най-важният въпрос - дали е вярно твърдението на Пол "Найденов" че има "синдром на Морис" и "нещо са и били изрязали"... Работата е там, че жени, страдащи от подобен синдром не могат да имат деца. НИКОГА. Те просто не произвеждат яйцеклетки, нямат менструация, въпреки че физиологичните им органи са женски. Нямат и "скрити" тестиси. А в случая "Найденов" е родила цели две. Защо тогава е нужно да се лъже обществото и съществува ли наистина случай "Пол Найденов", обществен активист, цъфнал точно след предложения евфемизъм "бременни хора " (вж. стъпка 2)?! А след смяната на документите (вж. стъпка 5) с какво още да угодим на жената-мъж за да покажем "толерантност"? Може би - с разрешение да разпространява брошури пред женските тоалетни в училищата в които се обяснява на момичетата колко лесно е да се отърват от досадните месечни неразположения?! Или колко е "куул" да се появиш пред родителите си вместо с нов пиърсинг, със заявление че вече няма да си предмет на сексуална експлоатация и ставаш мъж, за да не раждаш? В България е в ход хибридна демографска война и аз я разпознавам именно защото съм далеч, отвъд океана (където «инженерите» са на път да я загубят), а голямото се вижда от разстояние... Като кита Голиат, разнасян мъртъв по пазарищата под прокъсания панаирджийски брезент на т.н. «национални» телевизии. Имах намерение в това писмо да пиша нещо друго - за американското законодателство в областта на организираната престъпност и корупцията, но знам че за нашата малка страна по-страшен от корупцията е демографския проблем. И тук не може да има никакви «толерантни» компромиси. |