 © |
Едно време имаше един много хубав виц. Какво казва жената на мъжа след първата им любовна нощ. Доколкото си спомням, французойката или немкинята мърмори: - - Я направи едно кафе. Поне кафето се надявам да направиш, както трябва.
Докато българката казала: - - Ех, Иване, ако и заплатата ти беше толкова голяма, колкото онази ти работа.
Та в тази реплика се крие големият български проблем. Повечето българи "голям го вадят", както се казва - и в буквалния, и в преносния смисъл. Заплатата им обаче е несъразмерна с природните дадености. Някъде в началото на 70-те заплатите ни бяха средно толкова, колкото беше средният размер. Делиш левовете на 10 и постигаш сантиметрите. Оттогава левовете се увеличиха многократно, но несъразмерно. Е, българинът вече има възможност да отиде на другия край на света - където са големите заплати /а пишките им са къде-къде по-малки от българските/, но не иска. Иска работодателят му да му дойде на крака с табличката и да му даде поне сто лева отгоре. Засега. Българинът вярва, че заплатата може да се увеличава със заклинания. Мина цял месец, откакто Главният жрец на републиката призова работодателите да бръкнат по-дълбоко в джобовете си - за да не бягали българите в чужбина. Казват, че няколко дни на Терминал 2 било пусто, никой не бягал, защото кандидат емигрантите чакали новите големи заплати. Дочакаха само чиновниците. И началниците на политическите кабинети към министерствата. Та се наложи КНСБ да организира протест - с искане за "достойни заплати". Какво обаче означава "достойна" заплата? И кой ще я определя колко трябва да бъде? Пак членовете на онези работодателски организации, дето много знаят. А можем да си представим какви са членовете на тези членове. Защото в България винаги има несъразмерност - както беше забелязала онази българка от вица в началото. Та дали да не се въведе такъв критерий - сещате се какъв. Но с коефициент не 10, като едно време, а 100 - примерно? Или поне 50. А работодателите, ако много мъркат, че не могат да живеят с 500 лева, ще ги пратим в затвора. Там да обясняват на манафите, че най-важен критерий била производителността на труда. Достойно ест! |