 © | | Рой Мор, новият републикански сенатор от Алабама |
"Wag the dog"е политически трилър, напълно неправилно преведен на български като "Да разлаеш кучетата“. Споменавам този напълно измислен превод не случайно. "Wag" е глагол, значи размахване на опашка от куче. Когато кучето размахва опашката е нормално. Когато опашката се опитва да размахва кучето – това вече е опасно. Именно такива опити се забелязват напоследък в Америка, Европа и нашата татковина, които някои политически некоректни индивиди наричат "мамковина“. Че опашката се опитва да размахва кучето беше засечено веднага от Популисткото движение в Америка, което нае президента Тръмп да представлява неговата воля. Идеята да гледа президента си като омотан заложник на апаратни игри, половинчати съглашателства с демократите и, най-главното, спъван на всяка крачка от собствените си хора, (стария републикански "естаблишмънт“), който от десетилетия пуска мехурчета в блатото на Сената и Конгреса и се захранва от "градивни“ диалози с опонента, чрез корените на лобизма, изобщо не се възприема благосклонно от хора, които отдавна са разбрали каква е разликата между телевизор и лично оръжие. В Америка в много щати предстоят местни избори за сенатори, в десет щата – за републикански сенатори. Те са предшествани от първични "вътрешнопартийни“ избори, и първите бяха в Алабама. Един срещу друг се изправиха представител на републиканския "елит“ и Рой Мор, съдия (на снимката), известен с това, че два пъти е бил уволняван. Един път – за това че в съдебната си зала е закачил над съдийския си стол Десетте божи заповеди, а втория път – че не е признал правото на хомосексуалистите да сключват бракове в щата Алабама. Трябва да се отбележи, че президентът Тръмп лобира някак си за официалния представител, но алабамските популисти му казаха достатъчно твърдо и в прав текст: "Г-н президент, ние ви уважаваме и вярваме, но не ни казвайте за кого да гласуваме!“ Съдия Рой Мор спечели първичните избори с много внушителна разлика и с това Популисткото движение изпрати многоадресно послание, с което напомни къде е мястото на опашката и кой кого трябва да размахва. Освен президента, телеграма получи и републиканския естаблишмънт, с лаконичен текст: "Ако не изпълнявате волята на избирателите – ще ви сменим. Първо вас, а после – партията“ И сега си представете (напълно условно) как подобно послание изпращат на Бойко Борисов и депутатските му части тези, които гласуваха за тях. Или пък онези възторжени мечтатели за социално равенство, които гласуваха за партията на Нинова. Не можете? Не е във вас вината. Българското куче се е сраснало монолитно с опашката си и не може да се различи кое е задница и кое – предница. Това го считайте за нещо като определение и визуална идея за паметник на българската "демокрация“, която отдавна се нуждае от такъв. И от поп, при рязането на лентичката. В държава, където демагозите се наричат "популисти“, това би означавало тези, които посмеят да пращат послания, автоматично да бъдат наречени "демагози‘ . Каква е разликата между популизъм и демагогия може да прочетете в предишното ми писмо (линкът е долу)*. Там ще разберете и кой е кучето и кои са опашката (ако някой още се колебае). Подобен опит на опашката да размаха кучето се видя и в незаконния каталунски референдум. Стоичков се сети че е "модерен ляв“ и скокна в пламенна защита на каталунците. Негова си работа, щом предпочита да е политически фен вместо професионален футболист, но би могъл да помисли поне в коя лига ще играе любимата му "Барса“ ако Каталуния се "освободи“ от испанската лига?!... Освен ако не е замислил коварен план да докара "Барса“ на българските стадиони с надежда да се класира за Европейско първенство…В каталунския референдум няма място за запалянковщина, а трезв отговор на три въпроса: Първият въпрос: Може ли 7 милионния народ на Каталуния да диктува правилата на играта на останалите 40 милиона испанци? И не е ли това опит на опашката да размахва кучето? Вторият ( и по-важен) въпрос е: Какво губи и какво печели Европа от накъсването на "феодални“ княжества? За отговор отворете старите си учебници по история и прочетете защо България падна под турско робство. Не беше ли по причина на нейната феодална разпокъсаност? Но няма смисъл да се ходи толкова далеч в историята, вижте какво направи с малката ни и бедна страна брюкселския "султанат“. Каталунските "байрактари на свободата и на ЕС едновременно“ е добре да почерпят от горчивия български опит. Трябва обаче ясно да се разбере че от подобни сепаратистки движения печели не Европа и нейните държави, а единствено Брюксел и неговата администрация. Третият въпрос (с много повишена трудност) е: Кой има интерес да разпалва референдумските страсти на заможните испански буржоа от Каталуния? И тук вече става съвсем объркано. От една страна се знае че Сорос е вложил известна сума в "свободата“ на Каталуния, т.е. тук плана е ясен, "разделяй за да владееш“ като владетелите са концентрирани в Брюксел, за удобство при преговорите на "Сорос и сие“. От друга обаче като заподозрян се сочи и Путин, който е последния човек на земята, който би се борил за силна брюкселска администрация. Вода в мелницата на теорията на "дългата ръка на Москва“ наляха бившият американски шпионин Едуард Сноудън и основателят на Уикилийкс Джулиан Асандж, които неофициално са под протекцията на Кремъл. Те ( като нашичкия новоизлюпен политически запалянко) направиха ясни изявления в подкрепа на каталунците. Да се чуди човек, направо!!!…А какво ли им е на горките каталунски буржоа, които най-вероятно все още не разбират че залозите са на масата, играчите са ясни, лицата им – засега непроницаеми, а свободата да си хем независим, хем с ЕС иска жертви? При това – не няколко палки и шамара в полицията…Сега на ход е Брюксел. И този ход е дали ще приеме мерки срещу "отцепническите“ референдуми или ще се ослушва като заек в храстите дали няма да му изскочи мечка. При това – без да съзнава че е хванат във "вълчи капан“. На брюкселската администрация и предстои да положи тест за интелигентност, първия от съществуването и изобщо. А в България? Ние пак сме "изгубени в превода“, зер, в нашенски вариант "Wag the dog"е "Да разлаеш кучетата“. Което и правим успешно.Поредното театро в българския курник доведе до формулиране на две фундаментални престъпления които трябва да намерят място в Наказателния кодекс: 1.Наличието на роднини (освен шуреи и баджанаци) е престъпление, много по-наказуемо от доказателствата за корупция (вносител на закона: Елена Йончева, разследващ политик и филмопроизводител) 2. Строго се забранява щипането по задните части на журналисти от контингента, за да не се изтрива "прашеца на тяхната девственост“( последното е литературна заемка от Хашек). Особено това важи за разплаканата Валерия Велева, известна като Мадам В. Който щипе - полага "обществено-полезен труд“ – т.е. остава в парламента. И така му се пада! Хайде чао, и ако имате въпроси към мен – задайте ги на г-н Тодоров, който ако има време – ще ми ги предаде. Другия път се надявам да ви пиша за масовия разстрел във Вегас,( ако дотогава полицията каже поне какъв е бил мотива на убиеца). А то така – разстреляни са хора от електората на Тръмп, пък няма мотив…И човек го налягат едни съмнения … Линк към "За коня на генерал Джаксън или що е то популизъм: //www.potv.eu/750107.html |