 © |
Много хора сигурно се питат през последните няколко дни: А дали Слави не е последната ни надежда? Добър или лош? Вероятно други отдавна го съветват "да спаси България". Да ни накара да повярваме, че "има такъв народ", който може да промени държавата. Да накара онези, които гласуват за 25 лева, да отидат безплатно до урните. Да даде надежда на онези, които вече си стягат багажа, да останат още малко в родината си. И да обещае, че ще вкара в затвора колкото се може повече политици. Ако не си харесваме държавата, май само Слави може да направи нещо толкова бързо, колкото ни се иска. Или поне да разбърка тинята. Проблемът не е в това да се смени Бойко Борисов. Проблемът е, че Бойко май няма алтернатива в този момент. Не че, няма кандидати да ни управляват, сигурно има и по-подготвени от сегашния премиер, но кой от тях може да ни накара да повярваме, че той и неговата партия могат да сменят системата? Да ни гарантират, че идват с нови идеи, а не с пълчища калинки след себе си? Че ще изградят истинска демокрация, а няма да се чудят от първия момент как да вкарат в съдебната система своите хора и кой да бъде техният човек за главен прокурор. Да кажат как ще намалят възпроизвеждащата се бюрократична система и ще осигурят нормално съществуване за двата милиона най-бедни в Европа, които при сегашното управление просто ще си умрат гладни сиромаси. Най-доброто на Бойко е, че поне не им дава напразни обещания. Няма какво да се лъжем. Независимо от някакъв "ръст" и бюджетни излишъци оставаме на само втора ръка европейци, но и последни от втората ръка. Юнкер ни зарадва за малко с обещанията за Шенген, но се оказа, че сме се радвали прибързано. Последните две години ситуацията в България се промени и то не към добро. За президент бе избран човек, който не прави впечатление с нищо освен с проруските си симпатии. Основна опозиционна сила е БСП, но една нейна победа едва ли ще ни тласне напред, по-скоро ще ни върне някъде назад. Или малко по-на изток. Нормалното дясно изчезна от парламентарния живот - заслужено или не. След Бареков и Марешки надеждата в нови проекти само мъждука. Освен ако начело на проекта не застане Слави. Слави го знаят всички. Слави събира на концертите си повече млади хора, отколкото който и да е политик. На референдума на Слави гласуваха повече хора, отколкото биха гласували на който и да е референдум - ако ще да е за двойно увеличение на пенсиите. Остават обаче въпросите: - 1. Дали става дума за истинска кауза или за поредния проект в нечия полза?
- 2. Още от времето на референдума останаха съмненията, че налагането на мажоритарен вот обслужва най-много ГЕРБ. И няма да промени системата. Тоест, Слави съзнава ли какво прави или го прави в нечия полза?
Впрочем, първите въпросителни ще паднат много скоро като видим как медиите, обслужващи задкулисието, посрещнат новината за новия проект. - 3. Какъв модел ще избере Слави за новия си проект - проевропейски или ще тръгне по линията на популизма и "възстановяване на националното достойнство" - успешен модел в някои страни. Слави вече се е изкушавал от патриотарски изцепки от типа "няма да позволим паметник на Сюлейман паша на Шипка" и знае най-добре какво възпламенява народът.
- 4. Дали зад новия политически локомотив вече не си търсят мястото да бъдат изтеглени поредните шмекери, изпуснали влака на ГЕРБ? Които вече броят чуждите суджуци по саръците и се облизват?
Дали пък да му мислим чак толкова? Пробвахме с кого ли не, що да не пробваме и със Слави? Само че след "няма такава държава" да не се окаже, че няма и такъв народ? |