©

Предлагам семинар по демутризиране и декомунизиране, иначе казано, по демократизиране на училищните директори в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Уважаеми г-н Министър,

Понеже съм безработен (а някак все пак трябва да живея, все някак трябва да оцелея), кандидатствам за всяко обявено вакантно учителско място. Наскоро кандидатствах, например, за учителско място в НТГ в Пловдив, там директорката Славейка Иванова беше изобретила (с оглед да не мога даже да кандидатствам за мястото) дискриминационната клауза, че кандидатите за учители в повереното й училище трябвало да имат стаж под 3 години, иначе казано, трябвало да са млади и свежи (!!!). Предполагам, че е трябвало да бъде уредено на това място някое близко до властта лице на тъй хубавата младежка възраст, аз така си обяснявам толкова възхитителната иновация на г-жа директорката. Тия мои подозрения се засилиха особено след като от училището категорично отказаха да ме запознаят с каквото и да било информация около "конкурса", даже името на назначения, на удостоения с честта да бъде учител в това училище била "служебна тайна"! Още миналата година обаче директорката на НТГ е имала главоболия как да направи така, че на ованкантилото се място за учител по философия да не кандидатства моя милост, тогава в сътрудничество с инспекторката по философия Антоанета Кръстанова са измислили превъзходния номер: за да се избегне обявяването на вакантното учителско място отново да бъде поканен да го заеме пенсиониралия се колега, той се съгласява, тогава проблемът е бил решен по този хитър начин, чрез това умно заобикаляне на закона; сега пък беше измислен още по-покъртителен в простодушието си номер, именно в обявата да се впише, че кандидатите следва да са млади (старите нека да мрат, нали така - нали съвременният хуманизъм изисква точно то

	©
	Ангел Грънчаров

ва?!). На мой сигнал до РУО-Пловдив ми беше отговорено, че за щастие сред тъй младите кандидати бил намерен един, който по някакво чудно стечение на обстоятелствата бил също така и много кадърен като учител, имал завидни експлицирани дори (предвид свежата му младежка възраст) качества, очевидно Бог много се грижи за това директорката Славейка Иванова да може да си постига целите безукорно! Да, ама мен този показен ура-оптимизъм не ме задоволява, нещо повече, засилва съмненията ми, че в НТГ в Пловдив за учители биват назначавани хора, имащи солидни политически или роднински връзки (протекции). Г-н Министър, моля да направите нужното за да се изясни тази тъй интригуваща мистерия. Ще се радвам истината един ден да излезе наяве. Смятам, че толкова екстравагантния и необуздан директорски произвол в училищата все пак следва да има някакви граници, нали така? Г-н Министър, предвид казаното не смятате ли, че е крайно време да се въведе мандатност на сега (все още - докога обаче?) безкрайното, кажи-речи пожизненото директорско стоене на власт - та отчасти или поне малко да се спрат злоупотребите?!

1 септември 2017 г.