©

84-годишната баба Марийка, изгонена от собствения си дом със съдебно решение за три години, от март насам спи на улицата – сякаш е улично куче или коте, а не човешко същество. Съдебното дело за изгонването на баба Марийка е инициирано от нейните съседи, по-точно от домоуправителката на входа (някоя си Лиляна), които пет години преди това са й спрели водата, да, баба Марийка е живяла пет години без вода в апартамента си на 12-ия етаж (!!!); същите тези толкова хуманни съседи, дето са й спрели водата, след това са обвинили бабата в "нехигиеничност" и на това основание са успели да я изгонят от дома й на улицата по съвсем "законен", по съдебен ред. Това е вкратце и в резюме историята на баба Марийка. Знаете, писах отворено писмо до Президента по нейния казус (с молба за помилване, за отмяна на съдебното решение – понеже то я обрича на неминуема гибел и затова е равностойно на смъртна присъда!), от канцеларията на Президента разпоредиха проверка по случая, администрацията на пловдивския кмет и социалните служби, които са му подведомствени, написаха оправдателно писмо (с което си измиха ръцете, демонстрирайки, че били, видите ли, направили всичко, което е по силите им, но поради "вироглавството" на самата баба Марийка нищо не могат да направят!), а пък баба Марийка продължава междувременно да продължава да спи на улицата, на голата земя, явно на всички е интересно да проверим (това може би е важно за науката!) колко време старчески организъм като нейния може да издържи като спи на голата земя (знайно е, у нас науката е на голяма почит и за науката ний сме готови на всякакви жертви!). Писах още едно писмо до Президента, но смятам, че повече няма да ми отговорят. Но баба Марийка въпреки всичко не може да продължава да спи на улицата, ако допуснем това, ще докажем за сетен път, че сме едно напълно безчовечно, обезчовечило се общество. Тази възрастна жена иска едно нещо: да си доживее старините в собственото жилище, което е купила със собствените си пари. Не иска да бъде натикана в старчески дом – и това е нейно право да избере начина, по който иска да си доживее отредените й от Бога дни. Трябва да направим нещо проклетото и безпрецедентно по безчовечността си съдебно решение да бъде отменено. По тази причина тази сутрин сядам да пиша ново отворено писмо, ето, прочетете го, за вас го публикувам и тук:

До Районна прокуратура гр. Пловдив

До Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

До група правозащитни организации

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

СИГНАЛ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, ангажиран гражданин, философ, дългогодишен преподавател по философия на правото, по неволя правозащитник, живущ в гр. Пловдив, Ж.Р.Тракия, бл. 279, вх. А, ап. 9, тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg

Накратко за цялата история, понеже държа да се концентрирам върху онова, което би следвало да заинтересува най-вече прокуратурата, явяваща се по идея бдителен и безкомпромисен защитник на законността. Баба Марийка, казахме, е изгонена за три години от собственото й жилище със съдебно решение, делото по изгонването й е заведено от "етажната собственост", иначе казано, от живеещите във същия вход на блока, в който бабата живее от години. Причината е, че съседите на баба Марийка се възмущават от това, че баба Марийка не поддържа в хигиеничен вид жилището си; любопитна добавка е това, че пет години преди да се стигне до въпросното дело за изгонването й на улицата съседите на баба Марийка предвидливо са й спрели... водата!

Баба Марийка освен това има следния недостатък: обича котките, привързана е в своята самота към тези мили четирикраки същества, отглеждала е котки в апартамента си, е, на това именно основание са възроптали срещу нея тъй фанатично привързаните към хигиената нейни съседи, които, казахме, са проявили завидна "човечност" спрямо нея – изискват от нея хигиена след като обаче, повтарям, сами са й спрели водата; по тази причина, естествено, няма как в жилището да се поддържа каквато и да било хигиена. (Освен това социалните служби на общината и държавните служби по хигиената едва ли са си свършили работата предвид възрастта на старата жена, могло е, разбира се, преди да се стигне до такова драстично и унизително решение, а именно изгонването на бабичката на улицата, да се намери и по-приемлив и човеколюбив начин за решаване на възникналите проблеми!) Както и да е, бабата е изгонена от своето жилище понеже, предполагаме, инициаторите на този брутален акт са горещи привърженици на тезата на другаря Сталин, а именно "Есть человека – есть проблема; нет человека – нет проблемы!". Разбира се, всичко е "законно", изгонването става по силата на съдебно решение; да, ама при организирането и провеждането на скандалното по безчовечността си съдебно дело са допуснати следните "малки недостатъци", които, надявам се, силно ще заинтересуват уважаемите Прокурори:

 1.) Подписката на тъй "справедливо" възмутените съседи, с която е заведено съдебното дело и която, предполагам, е основа на "писмените доказателства" на етажната собственост пред съда съдържа доста нарушения, а именно: в нея са се подписали хора, които в нарушение на закона не са собственици на жилища, подписали са се наематели; те обаче не са нотариално упълномощени от собствениците да се подписват под подобни документи, както се изисква по закон; та значи в нарушение на закона в тази подписка има имена, които не са на собственици, напълно е възможно да има и съвсем фалшиви подписи (информация за това получих от самата баба Марийка, а също и от сина й Красимир Иванов);

 2.) На общото събрание на "собствениците" е присъствал представител на неправителствената организация за защита на животните "Четири лапи" (името му е Георги Сербезов), живее наблизо в квартала, той се е опитал да се изкаже в защита на баба Марийка (тя не е присъствала на събранието, събранието се провежда в нейно отсъствие!), но някакъв крайно нервен съсед, наемател, живеещ под апартамента на баба Марийка се нахвърлил на говорещия и се е опитал да го набие, на него по този начин не му е позволено да се изкаже!

 3.) За самото съдебно дело по изгонването на баба Марийка от жилището й тя самата не е получила призовка, призовка не й е била връчена, не й е било съобщено за това кога се провежда самото дело, делото е проведено в нейно отсъствие, известно е, че имало "служебен защитник" (адвокат Бойка Цветкова), но тя изобщо си е свършила работата, нещо повече, в нарушение на закона е действал в ущърб на интересите на клетата баба Марийка (не е направил нужното за да я извести за делото, не се е свързал с нея, не й е съобщил съдебното решение, не е направил нищо това съдебно решение да бъде обжалвано в установения срок и пр.);

 4.) След като излиза съдебното решение по делото то не е връчено на баба Марийка, поради което тя е изпуснала срока за обжалването му; дори и само на това основание, смятам, би следвало съдебното решение да е нищожно – понеже тук са нарушени базисни принципи на правото и на справедливостта!

 5.) Съдебното решение по делото не е връчено на баба Марийка (интересно е да се разбере чия е заслугата за това, подозирам, че някой е получил документа и най-вероятно се е подписал вместо баба Марийка, щото при невръчено съдебно решение то нима изобщо може да влезе в сила?!), но на баба Марийка все пак, доста по-късно, са успели да й връчат... изпълнителния лист, според който тя трябва да плати съдебните разноски на нейните екзекутори, именно "човеколюбците" от т.н. "етажна собственост", т.е. нейните съседи; представяте ли си, уважаеми дами и господа Прокурори, колко "справедливо" и "човечно" е това: изгонват те от собственото ти жилище на улицата и те принуждават "за благодарност" да им платиш парите, с които тия "правдолюбци" са се охарчили за да те изгонят! Аз обаче възприемам това като нетърпима гавра, не зная Вие, уважаеми дами и господа Прокурори, как възприемате този факт, интересно ми е да науча вашето меродавно становище.

Аз написах и отворено писмо до Президента на Републиката (в него отразих волята на самата баба Марийка) с молба тя да бъде помилвана – защото една такава присъда, именно възрастна и болна стара жена на 84 години за три години да бъде принудена на спи на улицата, на голата земя и под звездното небе не само е безчовечно, то е равносилно, по всеобщото разбиране, на смъртна присъда: разбира се, че баба Марийка няма да оцелее дълго! Тя обаче, уважаеми дами и господа Прокурори, вече няколко месеца е без дом и спи на улицата, подобно на единствените същества, които, предполагам, й съчувстват – става дума за уличните котки и кучета, за които баба Марийка така всеотдайно се грижи, тя цялата си пенсия дава за тях, а сама живее както дойде. Социалните служби знаят за цялата история, но си измиват ръцете с това, че баба Марийка не желае принудително да бъде натикана в старчески дом, тя има едно-единствено простичко желание: да си доживее отредените й от Бога дни в своя собствен дом. Да, това е единственото й желание: да бъде поправена крещящата несправедливост и да й бъде позволено да доживее дните си в своя дом.

Моля, уважаеми дами и господа Прокурори, да извършите необходимата проверка по този случай на безпрецедентна безчовечност и беззаконие и ползвайки се от властта си да направите нужното справедливостта да бъде поправена. Грозно е институциите, прехвърляйки си "топката", т.е. бягайки от отговорност, да наблюдават с безстрастно и безчовечно любопитство все пак колко време слабичката и болна баба Марийка ще издържи да спи на голата земя, на улицата, под звездното небе!

С надежда правдата и справедливостта все пак в крайна сметка да бъдат защитени:

24 юли 2017 г.

Пловдив