 © |
Фондация "Балкански културен форум" с председател Любозар Фратев преиздаде книгата "Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877-1878". Тя е написана лично от опълченеца Стефан Кисов и може да бъде прочетена днес-115 години след последното си издание и в навечерието на отбелязването на 140 годишнина от боевете за Стара Загора и Шипка. До 1989 година тя е била в скрит фонд, малцина са я чели, но им е било забранявано да коментират написаното. "Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877-1878" е 12-тата от поредицата забравени книги, които преиздава фондация "Балкански културен форум". Тя е издадена за първи път през 1897 година. "Ценното на тази книга е, че е единствената написана от опълченец. Той разказва своите живи спомени от първите дни, когато е в Кишинев до края на Руско-турската война. Книгата е написана много искрено и правдиво, на места не съвсем в тон с наслоените по-късно представи и идеологизирани схеми", каза Любозар Фратев-председател на фондация "Балкански културен форум". Редакторската намеса на директора на пловдивския исторически музей Стефан Шивачев е минимална-осъвременена е единствено военна терминология и имената на населените места, за които автора пише. Езикът на опълченеца Стефан Кисов е на много места груб, но по войнишки директен. "Предимството на тази книга е, че дава отговори на много въпроси, които били заобикаляни или забравяни. Може би това е била причината да не е преиздавана повече от 100 години", уточни Шивачев. Книгата дава отговори на въпроси от типа "Дали Русия влиза във войната без ясен стратегически план и взимали ли са руските генерали кардинално грешни решения", "Защо отбраната на Стара Загора е оставена на опълченците без никакъв боен опит, а генерал Гурко с основните руски полкове е някъде около Нова Загора. Описано е как събрани за закупуване на оръжие пари са потънали в джобовете на висши офицери, а опълченците са били въоръжени с негодни пушки, които изстрелват хартиени патрони и са били мокри още при първата атака на ордите на Сюлейман паша. "Дядо Вазов създава легендата за свършили патрони и камъните, с които опълченците посрещат последния щурм на турците, ръководени от Сюлейман паша. Всъщност още първата им атака е отблъсната с камъни и дървета, защото доставените оръжия са били дефектни. Още в боевете при Стара Загора се оказва, че иглените пушки "цъкат", но не произвеждат изстрели. А дори и да е имало изстрел, след третия напълно отказвали. Пушките "Шаспо" са били морално остарели, закупени на безценица от Германия", допълни още Шивачев. Според издателите книгата разкрива и истината за ролята на българското население. Еврейска фирма, отговаряща за снабдяването на армия с провизии е ограбило храната на българското население, а после я е препродавала на руснаците на двойни и тройни цени. Въпреки това по думите на автора без помощта на разорените българите войниците са били обречени на гладна смърт. |