 © |
Известният пловдивски предприемач Димитър Язов, бог да го прости, навремето ходи да строи в Израел. По някое време нещо не си направил сметката, а датата за внасяне на ДДС-то наближавала. Изпаднал в паника - не искал да се излага като българин. Някакъв приятел евреин му казал, че няма страшно, само трябвало да се обади в данъчното. Отишъл нашият човек в техния НАП, обяснил на някаква чиновничка, че има проблем и иска разсрочка. Данъчната служителка попитала каква разсрочка му е нужна, Язов казал "3 месеца". Чиновничката се усмихнала и казала "Какви три месеца, ще ви разсрочим плащането за една години. Искаме да работите спокойно". Онзи ден срещам един стар познат - не бяхме се виждали сигурно 30 години. И няма как да сме се виждали, тъй като човекът бил 20 години в Канада. Заминал в зората на демокрацията - да се пробва в свободния свят. Поработил тук-там, стъпил си на краката и решил да прави бизнес. Да отвори кръчма, разбира се, тъй като от това разбирал. Пък и в квартала било пълно с българи, гърци, турци, сърби, нямало кой да им сготви пълнени чушки и мусака. Казали му, че трябва да се регистрира най-напред в общината. Приел го някакъв чиновник, попитал го какво иска да прави, "ресторант" - отговорил нашият с треперещ глас, тъй като очаквал да почне ходенето по мъките. Чиновникът го записал в компютъра и казал "о кей". Това било всичко. Прибрал се нашият предприемач в помещението, което вече бил наел, и се чудил откъде да започне. Минали не повече от 4 часа и се появил друг чиновник. Дошъл да огледа бъдещия ресторант. И вместо да започне да изрежда какви документи ще са нужни попитал простичко "Имате ли нужда от нещо?". Българинът изненадано вдигнал рамене, но чиновникът продължил да пита: "А искате ли 5 хиляди долара кредит?" Нашият човек естествено имал нужда от пари и попитал каква ще е лихвата и за колко години ще трябва да върне заема. Канадецът обаче обяснил, че кредитът е безлихвен и че първите 5 години не е нужно да връща нищо. Чак след това щели да го търсят. Та така хората помагали на малкия бизнес. По същото време и аз отварях кръчма - в България. Само за така наречената "категоризация" ни искаха 26 /двадесет и шест/ документа. Камо ли да дойде някой държавен или общински служител да ме попита дали имам нужда от нещо. Най-вече ме посещаваха да ми правят проверки и да ме глобяват. Отказах се заради проверките. Оттогава обичам да разказвам публично как у нас се грижат за малкия бизнес. Вчера се обади по телефона някаква възрастна жена и каза, че едно време точно тя ме е проверявала. И че знае що за птица съм. И ако дойдела да си поговорим сега, друга песен съм щял да запея. Точно така го каза: "и друга песен ще запееш". Според мен жената беше отдавна пенсионерка - ако се съди по гласа. Сигурно не беше лош човек, но не беше забравила старите си навици. Попитах я дали е от онези, които като дойдеха, все ни гледаха в ръцете. И чакаха да им мушнем нещо. Жената обидено каза, че никога нищо не била вземала. Просто служила на държавата. И на последните избори всички партии обещаваха да подпомагат малкия бизнес. Както и на предишните избори, и на по-предишните. Отново чакам да ги видя дали ще направят нещо. Ама май няма да дочакам... |