 © |
ОТ КРАЯ НА МИНАЛИЯ ВЕК съм запомнила една среща, поради странния кръстопът на онези необясними случайности, които осмисляш години по-късно...Бързах много за друга важна среща, обърках посоките в метрото и се озовах в Бронкс вместо в Манхатън. В такива случаи човек ругае на собствения си език, за да не го разбират околните. Ругаех си терапевтично пред една забутана обществена библиотека, когато видях възможно най-странната група старчоци даже и за Ню Йорк. Четирима мъже и една жена, облечени с чекистки кожени тужурки, с петолъчки на фуражките, еднакво съсухрени, приличащи си като близнаци. Стегнати, почти синхронни движения. Заприказва ме бабичката, заинтересувана какъв славянски език говоря. Дипломатично отвърнах че съм от България. "О, България, ние сме били там, нали?". Четирите кожени тужурки закимаха утвърдително. "Вашият Тодор Живков ни посрещна, ах, незабравимо! По-добре и от Фидел". И бабичката ме засипа с такива фамилиарно-лични факти и спомени от целия бивш соцлагер и държавно-партийните величия, че моментално забравих за пропуснатата си среща. Ей така, случайно, вземеш че объркаш метрото и се озовеш в миналото си...Запознахме се, били комунисти, но "не като вашите, ние сме троцкисти". Бабичката се казваше Ната, от Наталия. Преди имала американско име, но го сменила с името на жената на Лео Бронщейн-Троцки. Четирите кожени тужурки и били съпрузи. Стана ми неудобно да питам има ли сред тях и бивши, но това нямаше значение, разговорът прескачаше от Диего Ривера, през детския спомен на един от съпрузите за времето, когато Троцки живял в дома на родителите му и той го питал защо не си мие зъбите сутрин, до менюто във Враня...Бях така зашеметена от лавината информация че когато покрай мен мина странно познато лице с шапка-будьоновка и червена руска рубашка го приех като поредния динозавър, с който случайността ме е сподобила през този странен следобед. "Женя, започваш ли?" - спря го Ната. Беше Евтушенко. Имал литературно четене в малката библиотечна зала, пред двадесетина белокоси, предимно слушателки. Не го слушах, гледах му будьоновката. После съпрузите ме поканиха на гости, където разглеждах снимки, слушах спомени и задавах много въпроси. Тръгнах си с рецепта за американски чийзкейк от Ната, която, странно, можеше да прави чийзкейк. Това беше първата ми среща с американския троцкизъм, от който ми остана смътно усещане за следобедно посещение в музей на восъчни фигури, крайно приказливи и интересни. А концепцията за американския комунизъм възприех като чийзкейка на Ната - лек, въздушен и еднопластов. СЕГА СИ ДАВАМ СМЕТКА колко повърхностна е била тази оценка. За да се разберат корените на културния марксизъм, неофициалната господстваща идеология в САЩ след студената война и до идването на Тръмп, трябва да се върнем назад в историята. Какво е културен марксизъм? Популярно е познат като "мултикултурализъм" или "политическа коректност". Раздел в западния марксизъм, който се различава от марксизма-ленинизма на бившата Съветска империя толкова, колкото се отличават идеите на Троцки (Четвърти Интернационал и перманентни световни революции) от тези на Сталин (патриотичен икономически комунизъм и индустриализация в една отделно взета страна, Съветите). Предсказанието на марксистката теория, че след Първата световна война работническата класа в цяла Европа ще се вдигне за да разруши капитализма и построи комунизма се проваля. С изключение на Октомврийския преврат в Русия, осъществен от Троцки, нищо подобно не се случва в други страни. Причините? Двама идеолози на марксизма, Грамши в Италия и Лукаш в Унгария стигат до един и същи извод: Западната култура и християнската религия са ослепили работническата класа дотолкова, че те не разбират класовия си интерес. СЛЕДОВАТЕЛНО, КОМУНИЗМЪТ ЩЕ БЪДЕ НЕВЪЗМОЖЕН НА ЗАПАД, ДОКАТО НЕ СЕ РАЗРУШАТ СТЪЛБОВЕТЕ НА КАПИТАЛИЗМА - ЗАПАДНАТА КУЛТУРА И ХРИСТИЯНСТВОТО. Първите "лабораторни" опити как да стане това започват в краткотрайната болшевишка република на Бела Кун в Унгария, където Лукаш, като комисар по културата въвежда сексуално обучение в училищата и промотира "сексуалната революция". Първата стъпка е направена. "Гениалното" прозрение на Лукаш е че западната култура може да бъде разрушена само като се разруши традиционния и християнски морал. Вдъхновени от идеите на Лукаш, през 1923 г. група немски марксисти основават тинк-танка на културния марксизъм в университета във Франкфурт и го наричат Институт за Социални Проучвания. Там те, противопоставяйки се на Маркс, "превеждат" марксизма от икономическа на културна терминология. И провъзгласяват, че западната работническа класа не може да бъде "острието" на революцията, защото се е превърнала в ненавижданата от всеки марксист буржоазна "средна класа". ПРЕЗ 50-ТЕ ГОДИНИ АМЕРИКА ИЗЖИВЯВА ПОСЛЕДНИТЕ МИГОВЕ ОТ СВОЕТО "ЗЛАТНО ВРЕМЕ". Епохата на Джаза, прекрасната събърбия, Елвис, спокойните и романтични времена на стария, добър, консервативен капитализъм, бейби-бумърите (повечето от които заченати на задната седалка на първия модел "Форд"). И не подозира, че бацилът на АМЕРИКАНСКОТО НЕЩАСТИЕ вече е там, че великата държава я очакват половин век постепенна разруха, белязана с безсмислени, неамерикански войни (последната американска война беше Виетнам), постепенно изчезване на гръбнака и - средната класа, разрушаване на морала и културата на свободния индивид от Епохата на Джаза, несвободата. "Бацилът" и нещастието идват през 1933-та година. След идването на Хитлер на власт Франкфуртския институт се премества в Ню Йорк, тъй като болшинството от научните работници са евреи. Колумбийският университет се превръща в гнездо за техните идеи, фокусирани в разрушаване на традиционната култура и традиции. За да постигнат това, те разработват т.н. "критическа теория". Какво представлява тя? Да се критикува брутално и агресивно всяка традиционна институция, започвайки със семейството. Те пишат серия "студии за предразсъдъците", които утвърждават че всеки, който вярва в традиционната западна култура е предразсъдъчен "расист", "сексист" и "фашист"(познатите "talking points" от кампанията на Клинтън), и даже психично болен (също там). Нещо повече - те кръстосват Маркс с Фройд (с помощта на Ерик Фром, от същия институт), създават технология на психологическото състояние. В днешни времена, когато културният марксизъм се стреми да "нормализира" хомосексуалността, той не работи с идея и философия. Той просто залива с тв-шоута всеки американски дом, в които единственият "нормален" човек е бял хомосексуалист. Причината е че ключови фигури от Франкфуртския институт прекарват военните години в Холивуд. След войната институтът се завръща в Германия, но в Америка остава главният "гуру" - Херберт Маркузе. Той размишлява дълги години кой може да замени "обуржоазената" работническа класа в една марксистка революция в Америка. Отговорът е формулиран именно през 50-те. ТОВА Е КОАЛИЦИЯ ОТ ЧЕРНИ, СТУДЕНТИ, ФЕМИНИСТКИ И ХОМОСЕКСУАЛИСТИ. В книгата си "Ерос и Цивилизацията" той издига принципът на удоволствията и свободният секс над реалността и изграждане на общество без изнурителен труд. Освен фразата на 60-те "Правете любов, а не война" Маркузе формулира тезата че всички толерантни идеи идват от ляво, а нетолерантните - от дясно. После става "гуру-шеф" на Новото Ляво през 60те, следват марихуаната, ЛСД-то. Франкфуртският институт заразява с тези идеи цялото бейби-бум поколение, почти всички елитни университети до точката, когато те стават това, което са сега - държавна идеология на Великата Държава на Свободата. Но, ако се вярва на стария брадатко Маркс, когато се стигне до тази точка - идването на консерватизма е неизбежна историческа необходимост. ...А РЕЦЕПТАТА ЗА ЧИЙЗКЕЙК, КОЯТО МИ ДАДЕ НАТА?! Ами ползвам я и досега. Но при всяка употреба внимавам в съставките и, а всеки път откривам нещо ново, което е творчески добавено старо, нещо като косъм от брадичката на Троцки. Но това е метафора, иначе чийзкейка си го бива. Впрочем колоритната бабичка най-вероятно е вече покойница, както и четиримата и съпрузи, е, някой може да е жив все още...Както са покойници Маркс, Троцки, Маркузе и...кой беше четвъртият?! А, да, онзи марксически бакалин с университета си, Джордж Сорос. На снимката: Част от паното на Диего Ривера, (в чиято къща живее Троцки преди Сталин да го убие). Паното е поръчано лично от Нелсон Рокфелер за Рокфелер Център. Виждала съм го там, с фигурата на Троцки в центъра и знамето на Четвъртия Интернационал, преди да го демонтират и отнесат в Музея на Модерното Изкуство. Нелсон Рокфелер е бил по това време вице-президент на САЩ. |