Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
БАБА ЛЮБА - ДЪЩЕРЯТА НА ЕДИН "ВРАГ НА НАРОДА", В СТУДИОТО НА ПОТВ
Източник: ПОТВ 20:23 / 07.04.2017
©

Тази сутрин в студиото на ПОТВ бе 90 годишната баба Люба Пущилова.  Нейният баща Георги Пущилов е имал злощастната съдба, че като пловдивски полицаи в една юнска вечер НА 1944 Г. се среща с Райчо Кирков. Започва стрелба, Пущилов е ранен, а Райчо Кирков се самоубива.

След 9 септември 1944 година Райчо Кирков е обявен за герой, улица и училище получават неговото име, а до ден днешен съществува парк "Райчо Кирков".

Семейството на Георги Пущилов обаче е малтретирано, самият той е осъден на смърт от Народния съд.

Баба Люба вижда за последен път баща си завързан с въжета. И до ден днешен не знае къде е гробът му. Животът й минава в постоянно напомняне, че е "дете на фашист".

Но това не е единствената трагедия в живота й.

Разказът за преживяното от баба Люба е включен в току що отпечатаната книга "Българите" срещу народа" от Тодор Балкански и Георги Ленев. Книгата ще има скоро премиера в Пловдив. Препечатваме част от спомените на баба Люба, поместени в тази книга. А нейният разказ в студиото ще повторим в събота, от 9.00.


ЗАЩО БЕ УБИТ БАЩА МИ ОТ КОМУНИСТИТЕ?

Моят баща е убит от Народния съд - 1945 г, /състав 8-ми, дело 8-мо/ без абсолютно никаква вина, само заради това,че е бил полицай. Убит е с цел да прославят самоубилият се пловдивски лидер Райчо Кирков, умрял от собственния си куршум на 26 юни 1944г. Аз ще опиша всичко, което помня, какъв е баща ми, каква е биографията му и какво е било цялото ни семейство и как сме преживявали. Също ще опиша за убийството на героя

Райчо Кирков, как става, заради когото бяха убити трима полицай, без да имат някаква вина за случая. Тримата полицаи бяха: баща ми Георги Т. Пущилов, Ненчо Keримов от с. Старо Железаре - Пловдивско и третият Динко от с. Драгомир - Пловдивско, който не стигнал до съда, а го убиха в
неговото село роднини на Р. Кирков. Баща ми Георги Тодоров Пущилов е роден в с. Лилково Пловдивско...

 1941 година се преместихме в Пловдив и цялото  семейство заживяхме заедно и дружно. ...Баща ми събра пари, заеми от близки и приятели и купи 2 крави. започнахме да продаваме мляко, също сеехме си останалите ниви с картофи в с. Лилково, създадохме си вече един добър доход, плюс заплатата на баща ми, всичко в къщи се канализира. Майка ми се занимаваше с домакинска работа и главно гледаше сестра ми Божанка, която дойде болна от с.Лилково в гр.Пловдив и беше на легло. Не мина много време и сестра ми Божанка почина в началото на м. май 1943 г.
След смъртта на Божанка едва се бяха минали 40 дена, също почина и сестра ми Цветанка. В разстояние на около месец 2 смъртни случая, следствие на преживяната мизерия и туберкулоза в село, хранени с нискокалорична храна, стана така, че от четири деца на нашите родители останахме 2 деца - аз /Люба/ и Запрянка. Каква тежка съдба ни настигна нашето семейство, нямам думи да опиша. Но въпреки тежката загуба, претърпяло нашето семейство, от смъртта на двете ми сестри, баща ми преодоля скръбта и си правеше планове за в бъдеще какво да захване след пенсиониране. Той служеше в IV
ти участък, беше най възрастният полицай, него го използваха главно като телефонист и разнасяше разни писма до гражданите, изобщо на акции не е ходил. С политика не се занимаваше, беше станал полицай не от мерак за
служба, а от нужда за пари да си издържа многочленното семейство. Много искаше да се изволни, но не му даваха, пък беше пред пенсия. Трябваха му около 2 години да направи и да се пенсионира. ..

На 26 юни 1944 г. баща ми, както винаги се връща от работа от участъка, поработва малко в двора, след това вечерят цялото семейство. И вече се стягат да тръгват да тръгват за нощуване на полето, колеги на баща ми идват от участъка и му казват - хайде Георги да дойдеш с нас по служба, много се налага. Баща ми категорично отказва, защото скоро се е върнал от работа, но колегите му: Ненчо Керимов и Динко (Нестеров - бел.авт.) настояват, че трябва да иде с тях, защото началника е наредил, няма как и се е съгласил да тръгне с тях.  Като стигат тази пресечка ул. "Одеса", която е
много късичка, цялата група е видяла двамата полицаи да говорят на края на улицата с двама цивилни седнали на тревата, майка ми казва на баща ми:

Твойте колеги много бързаха пък, ето ги къде са се заприказвали. Баща ми се отделя от групата на майка ми и тръгва по ул. "Одеса" към колегите си, останалите тръгват по канала по пътеката, успоредно на Одеса, която води към

полето. Баща ми най-спокойно си е вървял към полицаите, носел е в ръцете кожена ученическа чанта, прегъната на две, въоръжен е бил с парабелум, но изобщо не е подозирал какво го чака, като си правел сметка, щом свърши работата, да продължи за полето и да иде при останалите от семейството. Но тъкмо наближава другите полицаи, може би на 4-5 метра се започва стрелба, първо стрелят цивилните и раняват баща ми и останалите полицаи и тримата. Двамата цивилни са били: Райчо Кирков и Георги Лятев, полицаите им
поискали личните карти да се представят, а те започват стрелба. Райчо пръв стреля и ранява баща ми, а Георги Лятев през време на суматохата успява да избяга. Баща ми още не е стигнал до групата, ранен е с два куршума, минават през чантата и в корема, скъсват му червата на 18 места, той пада на улицата, цял облян в кръв. Комшиите още са били на улицата и са видяли случая, как баща ми е викал за помощ с думите: Ранен съм, много тежко съм ранен.

Тогава идва на помощ Ангел Георгиев-Филека, човек от махалата, грабва баща ми и го е изнесъл на ул. "Георги Кондолов", там веднага намират превоз и го изпращат за хирургията в държавна болница. Там моментално е подложен на операция, която продължила 4 часа, в тялото на баща ми намират един заседнал куршум и го изваждат. Проверен от експерт се доказва, че куршума е изстрелян от пистолет "Валтер". ...

 Райчо Кирков не е убит, както пишат вестниците, из засада, това се вижда от писаното от брат му Георги,а е издаден от негови близки хора от върховете, понеже съветската армия

беше близо до България и се виждаше края на войната. Явно, че във върховете на партизаните е имало тайна борба кой да води бащината дружина и тихичко е издаден Райчо и до ден днешен никой не знае кой го е издал.

Баща ми лежа в болницата два месеца и го изписаха с раните му още незаздравели. След една седмица дойде черната дата 9.09.1944 г. Комунистите веднага започнаха жестоката разправа над тяхните врагове наречени фашисти, защото са служили на България. Арестуваха без вина граждани, стига някой да каже имам данни за еди-кой си, че е работил и поддържал фашистите и веднага го арестуваха. Така, по този начин арестуваха и баща ми, че е бил на служба като полицай, макар че той сам отиде в полицията с цел да си издаде оръжието като мислеше, че няма никакво провинение

 ... Сметката на баща ми излиза грешна, веднага го задържат и го изпращат в инспекцията на "Гурко" №4 и се заведе съдебен процес в съда. След арестуването на баща ми ние в къщи останахме: майка ми, аз и сестра ми Запрянка, дядо Атанас и баба Елена Гайдарови,  животът ни се разви по извънредно труден и неприятен начин. Майка ми беше бременна в деветия месец, аз бях на 16 години, сестра ми Запрянка - на 18 години. От нас трите се искаше да глeдаме домашната работа, да се занимаваме с животните и да се грижим за старците. Плюс това трябваше да се припка до затвора и по адвокати, трябваше да поемем и тормоза от милицията, която много често ни посещаваше. В къщи направи няколко обиска, все търсеха нещо ужким оръжие да сме скрили. А да не говорим за хората от махалата, всички ни отбягваха не смеяха да говорят с нас. До 9.09. бяхме на уважение, съседите ни много ни обичаха, но след тази дата станахме най-грозните, не говореше никой с нас, сочеха ни, че сме убийци на Райчо Кирков. Пък и как няма да ги е страх хората като всеки ден кому-нистите правеха митинги и се говореше все за смърт и свобода на народа.

...Още при първото свиждане баща ми се оплака, че милицията ужасно го тормози, особено когато го върнат от болницата, в която го караха през ден за превръзка на раните му. Щом го върнат в ареста, милиционерите го ритали в корема и по раните, това продължи докато го убиха. Един от най-големите джелати на баща ми, който най-много го е ритал, е още жив. Той се казва Киро Тодоров или кьоравият Киро - син на куция Тодор /всички от махалата го познават/. А пък да не говорим колко мераклии лабутчии ходеха доброволци и биеха затворниците. Един път, когато при баща ми, отведен в търговската камара на следствие в една стая, където имаше много арестанти, видях такава една доброволка биячка. Тя се казваше баба Мария-Бичолката живуща на нашата улица, винаги ходеше с бастун и как биеше
затворниците с бастуна! На един затворник, като го удари с бастуна по главата, му счупи костта на носа, целият потъна в кърви. ...

Отвсякъде презирани, започна и съдебния процес. На нас не ни позволяваха да влизаме в съда. Беше назначени за съдия баба Донка, майка на Иван Христов-Зъбчето, убит като партизанин в балкана.

Съдът не слушаше нашите свидетели по делото, а когото си искаше, него изслушваше, главно решенията на партийните организации и близките на Райчо Кирков. Техните показания бяха достоверни за съда. Ние бяхме писали свидетели очевидци при престрелката, една съседка баба Люба, която

е видяла как Райчo пръв е стрелял и ранил баща ми, също и втори свидетел - Ангел Георгиев Филека, който е носил на гръб баща ми до ул. "Георги Кондолов". Но и двамата изобщо не са ги изслушали, даже с Ангел Филека са се подигравали, като го нарекли съдиите, че е ненормален. ..

Първо осъждат баща ми на 2 год. и шест месеца и 35 000 лв. за разноските по делото. Но съпругата на Райчо Кирков, Катя Киркова, която е присъствала при четенето на присъдата, се изказва пред cъда, че не е доволна от тая присъда спрямо баща ми и настоява за смъртна присъда. Като заявила пред

съда, че ако не осъдят баща ми на смърт, тя ще го убие. Под давлението на Катя Киркова и партийната организация, в която тя членува, баща ми го осъждат на смърт чрез разстрел...

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: