 © |
Преди три години, излизайки от магазина "Century 21" попаднах в странна ситуация. Едричък чернокож охранител се опитваше да издърпа обемиста чанта от ръцете на мъж, а той не му я даваше. Гражданинът, изпотен, объркан и с ужасна вратовръзка, крещеше на руски че го грабят. Спрях се и за да го успокоя, обясних на руски че не го грабят, просто го проверяват. Обяснението имаше странно въздействие, "ограбваният" се сви, изпоти се още повече, а в това време едрият охранител делово изваждаше от чантата детски маркови анцузи, две шарени дамски рокли, тишъртки "найк" и даже една сламена дамска шапка. Имаше и дреболии, като пакет долни гащи "Келвин Клайн". После ме помоли да улесня комуникацията му с гражданина. Е, нямаше как, сама си го изпросих...Преведох, че това е незаконен опит да се изнесе от магазина стока, и че лицето трябва да остане до идването на полиция, пред която ще се легитимира. "Лицето" пребледня, каза ми "я грузин" и объркано ме замоли да не допускам да се легитимира. Ха сега, де!... Обясних му, че факта че е грузинец не е убедителен аргумент. "Нет, как не понимаешь, я грузин-дипломат. Совсем нельзя!" Не повярвах, естествено, помислих че е нелегален. Но човекът изглеждаше толкова зле, че се опитах да се пошегувам и го посъветвах да си покаже дипломатическия паспорт и никой няма да посмее да го арестува. "Не" - изведнъж твърдо и даже гордо каза грузинецът. И добави с молба в очите: "Ти не ме издавай че съм дипломат, а?" Дойде полиция и си тръгнах. След около седмица попаднах в NY Post на информация, че член на гостуваща грузинска дипломатическа делегация е арестуван в "Century 21" при опит за кражба на дрехи за 450 долара, както и подмяна на етикети на закупени стоки. Пишеше и името, Олег Шарифов, както и че вече е предаден на дипломатите от Грузия, които ще разследват случая. Запитах се колко ли време този човешки глупак е прекарал в затвора на полицията, опитвайки се да прикрие самоличността си и факта, че е с дипломатически паспорт?!...Навярно си е мислел че ще го подържат, и ще го пуснат... И като си спомних лицето му, изпитах съчувствие с усмивка към опита му, макар и смешно, глупаво и жалко, но да предпази името на държавата си от опетняване, вместо лесно и бързо да се легитимира и да се отърве и от полиция, и от арест. Не е лесно да си хем "грузин", хем дипломат. Българката Елена Поптодорова, заловена за кражба във Варшава, се е легитимирала с паспорта си на дипломат, защото е опитна в професията си и знае предимствата на този документ пред личната карта, каквато тя би трябвало да притежава. По този начин е избягнала арест, съд, присъда и криминално досие, което би и затворила категорично пътя към всякакви високопоставени длъжности в бъдеще. От Външно не дадоха ясно обяснение имала ли е право на дипломатически паспорт. Поптодорова е с биография, която с абсолютно право я нарежда към "елита на елита", или, както казват французите, "creme de la creme", каймака на обществото. Глобалното общество, не българското. Тя никога не би допуснала да прекара даже един час в ареста, като обикновените български граждани, дето им викаме цигани, за да запази името на България от опетняване. "Елитите" никога не жертват себе си и кариерата си за подобни глупави "патриотарства", те са под интелектуалното им ниво. Решението и е абсолютно изчислено, хладнокръвно и цинично. Хладнокръвно, както на 1 април 1991 в Apache New Store, St. Anthony, Minneapolis. Собственикът Върт Бъргрен, след като е забелязал нещо нередно, се обръща към Поптодорова с подкана да напусне магазина. Поптодорова отвръща агресивно: "Аз съм български парламентарист и имам акредитивите си у мен. Обяснете защо се държите така с мен". (Случаят и цитата са от в. "Ню Йорк Таймс".) После го обвинява в нарушение на човешките и права. Разбира се, в магазина не е имало камери по онова време, а това не е "клептоманско" поведение. Поптодорова прекрасно знае колко много влиятелни приятели има по света, знае и подмилкващата се природа на българската политическа класа, която ще и даде нужния гръб, макар и предпазливо. Както и знае как българската преса ще започне със скандални заглавия и информации за кражбата, после плавно ще премине към сценария "сантимент и лични драми" чрез "честни" и нежни спомени на приятели, като Слатински, Агов. Политически мажоретки като Калфин, очакващи с надежда възкресение ще добавят и фаталното "хибридна" към съчувстващото "жертва", а целият български интернетен театър от тролове ще налага опорната точка "клептоманка" с платено възмущение. Други пък ще им кажат че са "хейтъри". И в края на краищата добротата и милостта ще възтържествуват, тридневното чудо ще мине, Поптодорова ще получи нова глобална служба. А по времето на това представление премиерът Герджиков ще рецитира вдъхновено "Опълченците на Шипка", вместо да застави Външно министерство да даде ясна информация за това КОЛКО БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ПРИТЕЖАВАТ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПАСПОРТИ без да имат право на тях, какво работят в момента, къде и за какви каузи. Президентът Румен Радев трябва ясно да заяви позицията на България по "случая Поптодорова". В момента тази позиция е само в статията на Уикипедия и тя е представена от Калфин, който твърди че Поптодорова е "хибридна" жертва, въпреки самопризнанията и за кражбата. Нима "летецът" стигна дотам, че да се крие зад полата на Калфин?! Всъщност българите разбраха едва сега за новата служба и кауза на Поптодорова в Американския Еврейски Комитет (директор на Центъра за Централна Европа), след разпространеното съобщение за нейната оставка. Макар че тя работи там от септември м.г., в никой интернет-източник, вкл. Уикипедия, това не беше споменато. Едва на 3 март т.г. се появи "срамежлива" добавка за това назначение. Всъщност Поптодорова от 2013г., още като посланик на България, е регистрирана в Jewish Advocacy Group, лобистка организация с ясно формулирани намерения за подкрепа и помощ на световното еврейство и девиз "Join the Inner Circle"(присъедини се към вътрешния кръг). В тази организация са регистрирани много имена от "creme de la creme" на световната политика, дипломация и бизнес. В някои български издания пък се спекулираше че тя ще се занимава във Варшава с проблемите на бежанците, а не с проблемите на евреите. С какво всъщност щеше (или ще) се занимава бившата българска дипломатка? Едва ли българите ще получат отговор и на този въпрос. А дотогава ще цъкат невярващо на цената на крема на Герлен "Оркид Импириъл". За цената, която е платила България за да може бившата преводачка на Живков да влезе във вътрешните кръгове на "creme de la creme" няма да се говори. И след изборите - също. |