 © |
Подвеждащите етикети, рестриктивното законодателство по отношение на малките производители и използването на неоникотиноидните пестициди са основните проблеми, с които се борят ежедневно био организациите в България. Това стана ясно по време на "Деня на биоземеделието", организиран за девета поредна година от Висше училище по агробизнес и развитие на регионите съвместно със Slow Food България, Българска асоциация Биопродукти и Международен панаир - Пловдив. Българска асоциация Биопродукти /БАБ/ инициира подписка за забрана на използването на неоникотиноидните пестициди. Те унищожават пчелите, храните ни и най-вероятно ще унищожат и нас, коментира председателят на организацията Албена Симеонова. По думите й България е една от малкото страни, която все още позволява използването им, независимо, че учените доказаха, че конвенционалното земеделие може да се справи с конвенционални пестициди. Според Албена Симеонова всички свързани с биоземеделието имат обща цел - да информират обществото кои продукти са био, защото поставянето на подвеждащи етикети е основната заблуда. Биологичните продукти са тези, които са подкрепени със съответния сертификат и европейското листенце. Председателят на БАБ припомни, че сертифициращите организации проверяват земята, стъблата на растенията, продуктите. Може да го наричат еко, от баба, от дядо, от морето, планината, но световното е: биологичен продукт със сертификат и всичко останало, допълни Симеонова. Смилянският фасул е наименованието, с което най-често се злоупотребява, когато говорим за храни с географска индикация. Това съобщи доц. Десислава Димитрова, координатор на международното движение Slow Food за България. По думите й на пазара има десетки примери за продукти с подвеждащия надпис "Смилянски фасул", но страна на производство, например Гърция. Към момента движението подготвя заявления за "Смилянският фасул", "Странджански чай", "Реселешки лук", "Баничански лук", които да подадат в Министерството на земеделието и храните за вписването на продуктите в Европейския регистър на защитените наименования за произход. Такива документи са подадени вече за "Прясно месо от източнобалканска свиня" и "Куртовски розов домат". Когато продуктът бъде регистриран и получи знака, така ще бъде гарантирано на потребителя, че той е този, за който претендира, а производителите ще бъдат защитени от нелоялна конкуренция, обясни доц. Димитрова. По думите й това са продукти с примамлив авторитет, за който група хора са инвестирали години усилия, знания. Преди дни движението е внесло в БАБХ сигнал за продукт с подвеждащ етикет "Източнобалканска свиня" върху изделие, никому неизвестно. Българското законодателство е доста рестриктивно по отношение на малките производства и е като, че ли по-съответно на нуждите на големия бизнес, коментира доц. Димитрова. В тази посока международното движение вече се подписало споразумение за сътрудничество с Центъра за оценка на риска по хранителната верига - нова структура възникнала в края на миналата година. Нейна задача е да прави анализи на въздействие на законодателството върху секторите и нашите първи съвместни цели са да намерим начин да облекчим малкия производител, обясни координаторът на Slow Food. Тя допълни, че от друга страна малкия производител също трябва да извърви стоя път. Денят на биологичното земеделие се организира съвместно със Slow Food България, Международен панаир - Пловдив и Българска асоциация Биопродукти. В рамките на събитието се проведе Международна конференция на тема "Храните, природните ресурси и териториалните предизвикателства на бъдещето", в която взеха участие изследователски и неправителствени организации, представители на държавни институции, фирми и университети.
|