 © |
ИМА ЛИ НАРОДЪТ ПРАВО НА БУНТ? ИЛИ ЗАЩО СМЕ ЗАПЛАШЕНИ ОТ КАТАСТРОФИ, АКО НЕ ВЪВЕДЕМ ГРАЖДАНСКАТА ЖРЕБИЙНА ДЕМОКРАЦИЯ Интервю с.Николай Близнаков - социолог, футуролог и председател на Регионален съюз на неправителствени организации - по повод протестите в Румъния и... бъдещите протести в България. Марина Георгиева - - Г-н Близнаков, доколкото зная, Вие бяхте един от тримата представители на България на ЕВРОПЕЙСКИЯ ГРАЖДАНСКИ ФОРУМ, който се е провел неотдавна в Букурещ. И след вашите дискусии там виждаме, че гражданите се вдигнаха на впечатляващи протести - какво се случи, вие ли ги подкладихте ? J)
- - Уменията на доста правителства да подклаждат бунтове и протести са несравними с каквито и да били външни "апостоли" - ясно е , че наглото решение на правителството там вдигна гражданите - а гражданският сектор на Румъния май е доста добре развит. А Гражданският форум обсъждаше опасностите за демокрацията в Европа и особено опасностите от вихрещите се популизми в различни форми. Но така също общата криза на Парламентарната демокрация, откъсването на партиите от гражданите, мигрантската криза. С участието на изявени изследователи, НПО лидери и политици (вкл. румънският министър-председател) и др.
- - Румънските протести бяха едни от най-успешните напоследък, нали? Възможни ли са и у нас толкова масови и силни протести? От друга страна правителството там не падна, не подаде оставка - трябва ли правителствата да отстъпват пред гражданския натиск?
- - Задавате важен и труден въпрос, по който има тежки дискусии. След един период на примиряване и дори преклонение пред държавната власт, българският народ (а и не само той) изживява един ренесанс на граждански ентусиазъм, чиито корени са още в първите десетилетия на модерната демокрация, когато идеята, че народът има право на бунт срещу властта, когато тя е тиранична, завладява умовете. "Глас народен-глас Божи" се казва, но пък на това се възразява, че гласът на народа се е чул по време на изборите и народът е упълномощил там свои представители да взимат решения от негово име. Това дали 10000 души ще блокират, примерно, Парламента, нищо не значи - има Конституция и закони и само избраните по тях органи взимат и провеждат властнически решения. Няма да влизам в теоретичните дебри, но за да видим колко са непрости нещата и противоречиви, да си припомним постиженията и последствията от най-ярките граждански протести последните години. Помните ли ги?
- - Уж бяха успешни арабските "цветни" революции, Майдана в Киев, гръцките протести .... Но пък какво последва след това - навсякъде нови проблеми... У нас само софийският протест срещу Пеевски бе успешен, а февруарските със самозапалванията и 10-месечните срещу Орешарски не постигнаха целите си.
- - Хората са разочаровани от парламентарната демокрация. Те чувстват, че имат право на пряко действие, извън каноните на "демокрацията". Те чувстват все по-силно една от основните и слабости - това, че тя е машина с "прекъснато действие" - включва се само веднъж на 4 години. Но истинската Демокрация не е състояние, а непрекъснат процес, за нея трябва да се води битка всеки ден. По замисъл Демокрацията напомня Пазара - така, както Пазарът дава обратни сигнали на производителите ВСЕКИ ДЕН какво искат хората, демокрацията чрез изборите трябва да диктува на властите какво искат хората. Само че изборите са през 4 години! Как да изразят волята си хората, ако, примерно, властта пет месеца след изборите приеме спорен закон - например, въведе ергенски данък за неженените. Какво да правят несъгласните? Класическата теория казва, че гражданите на следващите избори могат да не гласуват за тази политическа сила. Но чак след 4 години! (Да добавим, че политическата сила може да извърши и добри дела в това време - как да реагират гражданите на неправилните действия, ако не искат да зачеркнат напълно тази сила? ) А редица действия - напр., затварянето на реактор, разрешаването на строеж или подготовката за военна акция - изискват бърза реакция - ако не с часове, то в рамките на дни, най-много седмици. Ето защо хората реагират с ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТИ -демонстрации, митинги, блокади.
- - Решава ли това нещата?
- Очевидно, че обикновено не ги решава. Властта се обляга на легитимното си право да взима решения, обляга се на законите и не без основание казва: "Да,виждаме тук 10 000 несъгласни, но останалите 6 милиона къде са? А нас са ни избрали много повече от 10 000, упълномощени сме по легитимен начин от милиони - за какво скачат тези? Да повикат малко и да си ходят по домовете - утре ще се уморят." Дори да предположим, че властта е склонна да се съобрази с мнозинството - как да разбере какво е то? Нали на третия ден ще тръгнат и контрапротести - да кажем, на семейства с деца, които печелят от ергенския данък, или просто на организирани от властта групи - трябва ли да мерим коя е по-многобройна? Или коя вика по-силно? А и има ли значение, дали на единия площад има 8 000, а на другия - 4 000 - нищо не означават тези цифри. Да не говорим, че на площаса, където се вика и крещи, не може и дума да става за аргументирано обсъждане и евентуално взаимно убеждаване, нито за намиране на приемливо трето решение, не непременно компромис. Ако все пак почнат преговори с властта, кипналото гражданство се препъва в един и същи камък - направо канара - проблема за легитимното представителство на протестиращите и по-широко -на гражданството. Кой има право да говори от името на Площада? Там няма изборни урни, правила, комисии по избора - който вика най-силно ли? Понякога точно така става - по липса на приемлив механизъм. На това отгоре пък има ли право Площадът с неговите 10 000 гневни хора да представлява целия град? Или цялата държава? Даже и по някакво чудо някакви представители да се излъчат (всред множество недоволства) откъде-накъде властта трябва да ги припознае за достойни партньори -представители на гражданството, след като не са избрани по общоприети правила? Тоест - ГИГАНТСКИЯТ ПРОБЛЕМ за ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО на общественото мнение остава и докато не бъде решен -няма да има Гражданска демокрация. - С една дума - протестите са безсмислени - загуба на време, енергия, надежди - а ако нещата се напекат ... - - Но пък понякога провокацията е толкова голяма - както бе в Румъния миналия месец, както бе с Пеевски у нас - че ако си наистина гражданин, не може да не отреагираш с публична акция. Въпросът е каква да бъде тя, че не само да те забележат, но и властта да се съобрази с теб и хилядите ти съмишленици. Защото ако не се съобрази, а протестиращите смятат каузата си за жизнено важна, протестите ще ескалират и от мирни ще се превърнат в немирни, насилнически, ще се играе и с оръжие - вижте какво стана в Киев, в Сирия и т.н. Ще има и разрушения, и жертви, и уви, много често доникъде няма да се стигне, най-вероятно нещата да се оплетат още повече и взаимноприемливите решения да станат съвършено невъзможни.
- - Има ли все пак някакъв изход между двете крайности - да си чакаме тихо 4-те години и да скачаме и блокираме булевардите всеки път, щом някое действие на властта ни се стори неприемливо?
- - Права сте, че това са двете крайности - и двете еднакво нежелани и неефективни. Нужно е ЛЕГИТИМНО ИЗРАЗЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ и то да бъде с практически задължителна сила за властите. Такъв начин ИМА - и нека го знаят нашите сънародници. Това е Ротационната Жребийна Демокрация.
- - Това е разработената от Вас система, прилагана няколко пъти в Пловдив и на други места - за първи път в Европа само у нас, доколкото зная. Всъщност става дума за една система за бързи, леки "мини"- референдуми, нали ?
- - Да. Очевидно е, че гражданите не само в Европа вече се уповават все повече на някакво форма пряка демокрация. Но пряката демокрация чрез референдуми, неслучайно така трудно си пробива път. Има съпротива от властващите кръгове, да, но не само - анализът показва, че тя не работи добре защото разчита на РЕФЕРЕНДУМА. А това е тежко, тромаво, грубо оръжие, което може да донесе повече вреда, отколкото полза. (Вижте Брекзита, референдума на Слави..) Аз съм разработил модел за Пряка демокрация, който отхвърля референдума (освен като изключение). Парламентарната демокрация е ПАРНАТА МАШИНА НА ДЕМОКРАЦИЯТА - и също толкова демодирана. Референдумът също е нещо като парна машина - ужасно скъп (над 1600 000 лева за община като Пловдив) и тромав - и при него се проявяват много от недостатъците на парламентарната демокрация, произтичащи от необходимостта да се работи с огромни маси хора: опошляване на посланията, масово прилагане на манипулативно-рекламни похвати и доминиране на "големите пари" върху състезанието - с телевизии, билбордове, концерти-митинги и елементи на шоу и циркаджилък.
- - А при разработената от вас система на Ротационна демокрация как се преодолява това?
- - При Ротационната демокрация нямаме избори и съответно повечето недъзи на Парламентарната се избягват. Преодолява се прекалената партизация на политическия живот, като гражданите получават възможност без да се "партизират" директно да решават важни въпроси и контролират властите. Критиците на референдумите пък отбелязват, че те са тромави, непосилно скъпи и най-важното - не могат да бъдат добре информирани милиони гласоподаватели, за да вземат верни решения. При Ротационната демокрация решенията се взимат от представителни извадки (700-900 души) от населението, което позволява както тяхното адекватно информиране, така и поевтиняване на процеса от 100 до 800 (!) пъти, което го прави достъпен и реалистичен. Трудно е, обаче, повечето хора да разберат, че мнението на една коректна представителна извадка не се различава от мнението на цялата съвкупност (гласоподавателите в един град, държава и пр.). Отдавна и безусловно са доказани предимствата на изследването на представителни извадки (напр. гигантски компании влагат стотици милиони за нови производства, базирайки се само върху изследвания на представителни извадки от населението.) И не само защото изследването на представителна извадка е стотици пъти по-бързо и по-евтино - не, парадоксално е, че то обикновено ДАВА ПО-ВЕРНИ РЕЗУЛТАТИ отколкото изследването на ВСИЧКИ, защото може да е много по-прецизно, контролирано, обективно и по ред други причини.
- - Това е принципно нова парадигма за начина на управление...
- - По-ограничената форма е, когато по определен въпрос гласуват не 300000 души, а представителна извадка от 900 (мини-референдум), чието решение има същата законова сила. Разгърнатата форма включва създаването на Граждански камари (към общински съвети, парламент, би могло и на областно ниво), в които жребийно подбрани 800-900 граждани действат като втора камара - получават пълната информация по дискутиран важен въпрос, като общинските съветници, и след открити обсъждания, гласуват. Решението влиза в сила само ако и двете камари го одобрят. Разбира се, Гражданската камара не заседава постоянно, а се свиква само по важни поводи - сделки над определена стойност, нови данъци, решения, засягащи символни обекти и др. Съставът се ротира - обновява се на всеки 12 (или 6) месеца, като има и образователен ценз. Постига се не просто прозрачност на действията на властта, не дори контрол или вслушване в мненията на отделния гражданин, а съвместно решаване от представителния орган и от населението /но представителна извадка/ на засягащи широк кръг хора въпроси.
Има и чудесни "странични" ефекти. Това е създаване и укрепване на т.нар. "СРЕДНА КЛАСА" на демокрацията, засилване на гражданската активност и нова увереност в смисъла на гражданските действия. Говорим не за политическите "елити" или "аутсайдери", а за гражданина, който не иска да става професионален политик, ала милее, безпокои се за родното място, региона, страната. ГРАЖДАНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ разчита на този нормален,обикновен Гражданин. Тя го поставя най-сетне там, където трябва да бъде -на мястото, където се вземат важните решения. Тя го ОВЛАСТЯВА реално - както повелява и Конституцията още в своя чл.1. И ще функционира реално не поставяйки някакви ангели на власт, а налагайки нови правила, вкарвайки обикновения човек с неговите интереси във властта. Представете си - само за един 4-годишен цикъл преки участници в граждански камари и референдуми ще бъдат 600 000 до 1 млн.души - и България ще бъде друга! - - Този модел ли представихте на Европейския Граждански Форум в Букурещ?
- - На част от активистите. (Впрочем, преди това съм го представял Европарламента в Страсбург, в Берлин за 50-годишнината на ЕС, в Москва, в Тунис на "Арабската пролет"... ) Защото Европейският съюз търси начин да даде на хората повече директно участие, общественото мнение в отделните страни да влияе бързо и ефективно върху взиманите решения и да се сърши с откъсването на "Брюксел" от гражданството. Моят модел предлага алтернативен и реалистичен път за това и с холандският изследовател Ван Касъл ще предложим изменение и допълнение на Европейската Конституция с модела за Гражданска Ротационна демокрация. И ако се върнем на основната тема - вместо често неефективното излизане по площадите по всеки повод, в бъдеще можем да разчитаме, че общественото мнение ще бъде прокарвано чрез постоянно действащите Ротационни Граждански Камари - към общинските съвети и Народното събрание.
- - Но до пролетта те не могат да бъдат въведени, така че не изключвате, доколкото разбрах, при някои нередности при изборите и оставане извън Парламента на Нова Република и ДА, България , столицата, Пловдив и др. да бъдат заляти от протестите на гражданите, донякъде координирани от центрове , като Протестна мрежа и други, нали?
- - Възможно е ...
Пловдив Февруари 2017 |