 © | | Карта от 1941 |
На читател на писмото ми "Някои рецепти за "дунавски" качамак"(//www.potv.eu/702461.html) след прочитане му станало ясно всичко за румънските протести. Най вероятно го е казал с ирония, защото казах само "А". Но веднъж като си казал "А"...Дано се получи кратко. Rosia Montana е в родината на вампирите, Трансилвания. Бедни селца, крайно бедни хора, които не знаят че под дървените им колиби се намира най-голямата европейска златна жила. Това са го знаели някои, сред тях и Чаушеску. Чаушеску беше успешно убит, странно бързо след след това правото на трансилванското злато получава неизвестният бизнесмен Гейбриъл. Канадската компания Gabriel Company, създадена ad-hoc, получава право за 80% от румънското злато. От този момент започва битката Сорос-Гейбриъл. Може би някой си спомня за епичните екологични протести на местните колибари от Червената Планина? Не може да не си спомняте, даже Ванеса Редгрейв се включи, пък и те отбелязаха епичен рекорд - 15 години. След тези протести местните си купиха телевизори и даже хладилници. От тези трансилвански времена започва историята на румънското "гражданско общество", съградено от Сорос с размаха на строител на "въздушни кули". Екология, човешки, малцинствени права, стипендии за бедни румънци, особена загриженост за циганите (тук Сорос е особено щедър) - целият арсенал от човешки надежди работи за Сорос като цианида, с чиято помощ се извлича златото от земята. Години наред Сорос корумпира румънскaта политика чрез купуване на съвести, защото знае че най-лесно и най-скъпо си продават съвестта политиците. Направих си труда да проверя в американски сайтове net worth -a на всички вече бивши румънски президенти и министър-председатели. Всички те са декларирали богатство от 10 милиона. Не знам защо са си харесали тази цифра, може да има нещо сакрално в нея от трансилванската културна традиция. Всъщност войната Сорос-Гейбриъл е война на хедж фондовете, която се следи в момента с любопитно внимание и от западната и от източната велики сили, но едва ли Хърсев ще ви каже това....И на фона на тази война сороската героиня Моника Маковей се бори с румънската корупция особено успешно. Прегледах списъка на "вкараните"в затвора. Най ме впечатли един зам.-кмет на някакво село, с едногодишна присъда за хиляда леи. Не знам какво може да се купи за хиляда леи. Как ще завърши тази война? Не знам, в момента Сорос май печели. През 2013 г. румънският парламент остави проекта за разработката на златната жила на стенд-бай. Тогава министър-председател беше Виктор Понта (10 мил. долара), а президент Траян Басеску (също 10 млн. долара). Двамата май бяха от различни партии. През май 2016 прочетох в Нюзуиик че проекта за разработката е отложен отново. През февруари 2017 румънските площади отчетоха най-големия митинг след убийството на Чаушеску. Либералните "десни" в България не пропуснаха да натрият носа на българите, че са робски народ, защото не скачат по площадите с един банан срещу корупцията. То ние банана го изядохме на 7 юни 1990, на Орлов мост. Отчетохме с гордост най-големият митинг в Източна Европа. Оттогава дъвчем , някои от нас даже и в чужбина...Но да се върнем на Румъния. Министърът на правосъдието подаде скромно отставка, затворите са пълни, но не знам защо си мисля че ще стават все по-пълни. Всъщност идеята на Сорин Гриндеану според мен беше прагматична - да извади от затвора едните, за да освободи място за другите, но президентът Йоханис му игра "сечено" и изкара "гражданското общество" да протестира. Като става дума за балканско злато и интересите на Сорос към него не трябва да се пропуска югославските (тогава) мини в Трепча. Освен злато там е в наличност и цялата Менделеева таблица май, сребро, олово, цинк, кадмий,etc. През 1999 се случиха натовските бомбардировки над Сърбия. През септември 2000 представителят на ООН за Косово Бернард Кучнар побърза да изпревари изборите в Югославия и декларира че минният комплекс в Трепча е повишил равнището на олово и трябва да бъде затворен поради опасност за здравето на хората, което и се случи. На фона на тоновете уран който се изсипа над Югославия след бомбардировките, подобна "загриженост" беше повече от странна. Мините бяха поставени под контрола на "фирма, контролирана от ООН". Сорос инвестира тогава 150 млн. в Трепча, за да получи 5 милиарда. Някои източници твърдят че Клинтън, Сорос и някои албански милиардери получили от войната диъл за един трилион долара. Дали е точно един трилион не може да се потвърди все още. Но е факт че известния на Балканите ген. Уесли Кларк е член на борда на няколко компании на Сорос, осребрявайки бойните си "подвизи". Ген. Уесли Кларк беше и съветник на румънския Виктор Понта (виж по-горе). Сърбите все още твърдят че 75% от косовските мини са техни. На фона на всички тези "златни" балкански истории ние, българите, получихме пък една новина. Републиканският конгресмен Дейна Рорабакър изказа мнение че Вардарска Македония е добре да се върне на България. Никой все още не е излязъл да протестира, но от ослушването кънти чак. Приехме мнението като първия сняг, дето все ни изненадва, но ние сме свикнали събитията да ни сполетяват, национална съдба. Дейна Рорабакър е дългогодишен политик, в екипа на Рейгън беше шеф на екипа от speechwriters (писатели на речи). Не той именно написа знаменитото "Мистър Горбачов, разруши тази стена", но човек от екипа под негово ръководство. Г-н Рорабакър разбира от думите и тяхното значение. Впоследствие той участва във формирането на международната доктрина "Рейгън", а наскоро беше разглеждан като евентуален държавен секретар от екипа на Доналд Тръмп. Честно, лично мен от допускането че към трънско и шопско може да се присъедини и село с име "Долен Криводол" ме втресе. Мисля че това ще е свръхпретоварване за българската политическа система, която не може да се справи със самата себе си, камо ли с македонците. За бога, ние не можем да си направим даже нормални партии, "десните" в България са крайно леви, левите се мъчат да се правят на десни, думата "държава" е най-псуваната, държавната ни глава я командва Йотова...Не, при това положение увеличението на територията е само възможност за по-мащабно попържане, на два езика... Дано конгресменът се е пошегувал, а ние да отворим Еклесиаста и да си прочетем със смирение изречението "Има време за рушене, има време за градеж". А между тях е проклетият български преход. |