 © |
Всяка година България губи населението на един средноголям град като Гоце Делчев или Карнобат заради мръсния въздух, който дишаме. Въздух, който вече може не само да се види и помирише, но и да се пипне. За съжаление, не става дума за преувеличение. Според официалните данни на Световната здравна организация, България е на второ място по смъртност вследствие на мръсен въздух, а Пловдив е един от градовете с най-нездравословен въздух в България. При нас максималната норма за фини прахови частици се надвишава в повече от 140 дена годишно, при максимално допустими 35. Това прави въздуха под тепетата дори по-нездравословен от този в градове като София и Пекин. За цяла България, над 18 хиляди души умират всяка година от болести, свързани със замърсения въздух, а поне три пъти повече са тези с хронични заболявания и нарушена трудоспособност. Мръсният въздух е и една от причините българите да живеем 6.5 години по-малко от останалите европейци. Зелените смятат, че за нас, като граждани на ЕС, е недопустимо да обричаме на подобен живот себе си и децата си! Затова и няма да спрат натиска върху институциите, от които зависи промяната на тази негативна тенденция. Основните източници на замърсяването на въздуха са идентифицирани - отоплението на твърдо гориво, остарелите автомобили, мръсните градски улици и тротоари и намаляващите зелени площи. Към момента липсват сериозни и системни действия от страна на администрацията за справяне с проблема. Въпреки че наскоро ЕС прие нови, значително по-строги изисквания за качеството на атмосферния въздух, които ще станат задължителни и за България след 2018 г., страната ни все още не е покрила дори и сегашните, значително по-занижени норми. Няма и сериозен и последователен план как това да се промени в обозримо бъдеще, ако не броим "авангардната" идея измерванията да се правят на по-малко мръсни места. Мнението на Зелените е, че има бързи, лесно изпълними и нескъпи мерки, които могат да подобрят съществено ситуацията с мръсния въздух веднага, стига да има съответната политическа воля за това. Затова продължават да настояваме за изпълнение най-малко на следното: 1. Замяна на социалните помощи за отопление с твърдо гориво с такива за по-екологични източници на отопление (напр. ток, газ, парно). 2. Данъчни стимули за ограничаване консумацията на твърдо гориво, особено в големите градове (напр. по-висок данък "сгради", съответно отстъпки при преминаване на по-екологично отопление). 3. Драстично ограничение на дизеловите автомобили над определена възраст чрез промяна на местните данъци върху МПС ("замърсителят да плаща повече"), както и чрез спиране от движение на автомобилите без катализатори. 4. Превръщането на обществения и велосипедния транспорт в по-привлекателни и изгодни алтернативи за придвижване от автомобила чрез увеличаване на бързината на придвижване с тях, обновяване на подвижния състав с екологични возила, атрактивна ценова политика, съответно по-голям контрол и цена за паркиране на автомобили. 5. Преразглеждане на общинските договори за почистване с цел редовно метене и миене на градовете и недопускане на използване на пясък при зимното почистване. 6. Драстично увеличение на зелените площи в градовете и прекратяване на практиките на застрояване на паркове и градинки. Увеличаване на средствата за поддръжка на съществуващите зелени площи и недопускане автомобили да навлизат и да паркират в тях. Преди почти тридесет години първите протести срещу тоталитарния режим и създаването на екодвиженията у нас започнаха с демонстрациите срещу обгазяването на Русе и филма "Дишай". Оттогава до днес битката за чист въздух, чиста природа и чисти ръце в политиката продължава да е основна за обществото ни, и за Зелените. Защото само така ще можем да заживеем като европейци, а не както сега - на дъното на класациите. |