Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
СПОМЕНИ ЗА ИЗГОРЯЛАТА КЪЩА
Източник: ПОТВ 11:41 / 24.12.2016
©

 В петък горя една изоставена пловдивска къща. Мина доста време, докато някой се усети, че това не е обикновена съборетина. В Пловдив има може би десетина все още неразрушени или неизгорели сгради, които трябва да останат на всяка цена - като част от пловдивската история. Стария град и Капана не са всичко, има още...

А сега - за историята на къщата: откъс от излезлия този месец трети том на "Запомнете Пловдив" от Е.Тодоров:

 ЧИФЛИК В ЦЕНТЪРА НА ГРАДА - ТАМ, КЪДЕТО ОСТАВА СЪРЦЕТО

  Сега ще се върнем назад - някъде към църквата Света Петка и ще тръгнем по улиците на юг - към Католишката махала.

Най-напред ще разкажем за нещо малко известно - така наречения Божилов чифлик. За него знам от  Величка Христова, която дойде специално от София, за да разкаже за своето детство.

Напуснала е чифлика, когато е била на 8 години, но както призна "Сърцето ми остана там".

И до днес заспивала с детските си спомени.

Ще предам по памет нейния разказ.

Величка Христова: Баба ми е отгледала 18 деца - родени, природени. Тогава семействата са имали минимум 4 деца. Гледам старите снимки - всичките са били красиви хора.

Като дойда в Пловдив и веднага тръгвам да обикалям местата от детството.

Напуснах града като дете, за пръв път се върнах обратно след цели 15 години. Не знаех как да стигна до махалата, казах на файтонджията да ме закара до Френското консулство - до Католишката църква. Нататък вече беше лесно.

И днес като дойда, обикалям и търся спомени  и хора.

Чифлиците в Новата махала бяха два. Единият беше някъде към кръстовището на "Мария Луиза" с "Родопи". Аз ще ви разкажа за Божиловите чифлици - бяха някъде около "Мали Богдан". Сега там има блокове, но е останало едно място с работилници и складове на Театъра и Операта, това бяха тютюневи складове, до тях беше Чифлика.

На "Мали Богдан" още стои една стара красива къща, различна от останалите. Тя е на Янко Божилов, чифликчията. Беше обзаведена с най-модерни виенски мебели, тук са идвали видни хора, гост е бил и министър-председателят Александър Малинов. Янко Божилов идва в Пловдив от някъде другаде, купува земя, после от жена си получава зестра още, организира земеделско производство, основно чалтици /оризища/ по Марица. След това купува още земи - около Сточна гара. Бил е човек с размаах, постоянно е мислел как да облекчи земеделския труд, купувал е машини.Мислил е и за работниците, строял е къщички, където те са живели, без да плащат наем. Някои от къщичките останаха и след новите строежи.

Когато бутнаха чифлика, построиха блокове и ни преместиха в един от тях. Като пристигнахме с багажа, майка ми погледна нагоре, където беше новото ни жилище, въздъхна и каза: "Ето, това е сега Божиловия чифлик".

Янко Божилов имаше 7 деца - пет сина и две дъщери. Единият син е бащата на художника Георги Божилов-Слона. Има и двама внука с неговото име - Янко Божилов, лекар и инженер. Още си спомням голямата врата на Чифлика - с арка като на Бачковския манастир.

Майка ни Елена ни възпитаваше в уважение към възрастните - каквито и да са те. Казваше : отиди до ГОСПОЖА Марийка, до ГОСПОЖА Пенка, никога не пропускаше да добави "госпожа" към името.

Веднъж слушахме радио, аз казах нещо лошо за Тодор Живков, а тя скочи и каза със заповеден тон: "Няма да говориш така за човека, той е от Господа сложен".

А за мъжете казваше: "На мъжа краката трябва да се мият и водата да се пие".

Майка ми и баща ми не са се карали никога.

Тогава децата не ходеха на ресторант - да не би да видят нещо нередно.

В Чифлика живееха около 20 семейства. Живеехме задружно - като едно семейство. Помня първото радио в махалата - това беше през 1937 година.Седяхме под прозорците на къщата, където беше радиото, и слушахме неделната литургия. Вчера ходих да търся кой е останал от къщата с радиото, разбрах, че дъщерята на собственика била жива, искаше ми се да си припомним онова време, но не можах да я намеря.

Помня кварталната фурна, държеше я някакъв добруджанец от Силистра, който правеше невероятни питки.

Имаше две колбасарници - на братя Матеви и на Илия Каратопраклиев. Още помня топлия леберкез.

Тогава богатите бяха с добри сърца и гледаха с каквото могат да помогат на бедните. Имаше деца, които вечер обикаляха с канчета колбасарските работилници. Сипваха им бульон и те бягаха да нахранят семейството.

Бульонът миришеше невероятно апетитно, не мога да го забравя, но аз не съм ходила с канче. Ние минавахме за по-богати и не беше редно. Баща ми носеше вечер по две кила кайма и мама правеше кюфтета. Още помня как ги свиваше бързо, тя имаше малки, но бързи ръце, овалваше кюфтетата в брашно и ги слагаше в мазнината. После всички сядахме на масата.

Играехме на стражари и апаши, случваше се някой да ти направи марка и да паднеш, някой път имаше кръв, не ходехме да ни превързват, а някой напикаваше раната и продължавахме с игрите. Нямаше го това майките да викат - внимавай да не се изпотиш или да не се удариш.

Някой път се биехме с камаъни с децата от Католишката махала.

Ходехме и до другия чифлик - там също имаше къщички, в които живееха белоемигранти, бедни тютюноработници...Имаше един Ванчо, който майстореше от картон кончета и кукли.

От онези времена има останала една порутена къща, която, разбрах, много хора искали да се срути час по-скоро, щото грозяла махалата и събирало клошари. Това беше къщата на хаджи Ставри, уважаван човек, имаше зет офицер, който загинал във войните, ама кой ли си спомня за онези хора и за техните драми.

Ходехме на екскурзии - до горичката на Лаута. На километър растояние, но си беше голямо приключение.

През лятото вечер се събираха всички навън, имаше обаче много комари, на рояци. Затова палехме огньове, за огъня използвахме конски и говежди фъшкии. Димът от тях уж гонеше гадинките, но те продължаваха да налитат. Като приближаваха огъня, изгаряха и падаха. Помня сутрин около изгасналия огън намирахме купчина трупове на комари - поне една педя висока, сигурно бяха хиляди...

Авторът: Скоро излъчихме отново предаването за Божиловия чифлик. Обади се един зрител, за да ни благодари - той живеел на мястото на чифлика, но за пръв чувал какво е било там.

Това все по-често се случва - живееш някъде, а и не подозираш какво е било на това място, какви хора си живели, какви истории са се случвали. Как са се разнасяли канчета с бульон, припикавани са рани, изгаряли са комари, ехтели са литургии от първото радио...

Добре, че е имало деца като Величка, които са гледали на света с широко отворени очи и са завещали своите спомени.

И друго си мислих - сега, когато всички въздишаме пред турските сериали и си викаме как така турците имат такъв патриархален морал, а ние не, какво би станало вместо да правим сериали за бандити, някой да измисли сериала "Божиловите чифлици". Само че докато узреем за това, вече няма да има кой да ни разкаже за онези времена и за онзи живот.

Коментари [1] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа (51) 15%
Догодина (21) 6%
В края на мандата (37) 11%
На куково лято (232) 68%
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: