 © |
По случай 25-та годишнина от Независимостта на Украйна, посолството на Украйна в Република България и почетнотно консулство на Украйна в Пловдив канят пловдивчани н фотоизложба «Киево-Печерската Лавра - светиня на Украйна» (13-23 декември 2016г.). Откриването ще се състои във вторник, 13 декември 2016 г. от 18.00 ч. в Регионален исторически музей, залата на Музеен център за съвременна история ул. "Ангел Букорещлиев" № 14. Киево-Печерската лавра е най-големият и най-видният сред православните манастири в Украйна, нейното истинско духовно сърце. Основана е през 1051 г. в наскоро покръстената страна, тя е първата фиданка на отгледаното на собствена украинска почва християнско съзнание. Именно тук се намират корените на нашите изкуство и литература. Първите рисувани на тази земя икони стават образец за последващото развитие на иконопиството, а храмовете на Лаврата - образец за по-нататъшното църковно строителство в източнославянските земи. Тук се заражда летописта, положила основите на националната историческа наука, тук е основан първият по нашите земи лазарет, оттук води началото си първият източнославянски университет - Киево-Могилянската академия. Оттук християнското учение на монасите-мисионери се разпространява нататък на север и изток. В продължение на столетия манастирът привлича най-добрите писатели, историци и философи, той е главното средище на православното вероучение. Създадената тук през XVII в. печатница е най-известната и най-продуктивната в православния свят. Наименованието на манастира произлиза от думата "пещера", тъй като първоначално общността, предвождана от основателите на обителта прп. Антоний и Феодосий, живее в издълбани от тях самите пещери. По-късно два подземни манастирски комплекса стават място за погребение на братството, а оттам - и на почитане на печорските светци. Към днешна дата сонма на преподобните Печорци наброява 120 светци. Уникален е и наземният архитектурен ансамбъл на Лаврата, който включва сгради от XI-XX в. Началото му е положено от прп. Феодосий Печорски, който през 1073 г. пренася манастира на съседния хълм, където свиква Великата Църква и големия наземен манастир. Така се създават Долната лавра с пещерите и Горната лавра. В днешния си вид техните архитектурни ансамбли са се сформирали основно през XVIII в. Повечето сгради са построени, а по-ранните - украсени в стила на доминиращия тогава украински барок. През тежките години на комунистическото управление украински патриоти създават музей на територията на Лаврата, който днес носи названието «Национален Киево-Печерски историческо-културен комплекс». Повечето от тях по-късно пострадват от режима, но успяват да съхранят светините и паметниците на Лаврата, а също хиляди уникални вещи от други музеи и църкви. Днес фондовете на Комплекса наброяват 70 000 експонати, сред които има уникални изделия от XI-XVIII в., в това число свързани с имената на бележити исторически личности. Епископ Симон, живял през ХІІІ в., пише до своето духовно чадо за Киево-Печерската лавра: "Един ден в Дома на Божията Майка е по-добър от хиляди години, изживяни в други места, и в него бих искал да прекарам повече време, отколкото да живея в поселенията на грешните". Тези жарки думи точно и пространно определят отношението на украинците към Киево-Печерската лавра, показват нейното значение за нашия народ. |