 © |
Трогателни усилия положиха шепа родолюбиви пловдивчани да върнат към живот спомена за един от най- звездните мигове на Пловдив. Датата е 7 ноември 1920 година. Народният поет Иван Вазов чества 70 годишнината си и 50 години литературна дейност. Юбилеят се чества в цялата страна. Той приема и поканата на Пловдив да гостува, но не е подозирал какво го очаква. " Приемът в Пловдив беше грандиозен- царско посрещане! Драгий приятелю, аз никога не съм очаквал толкова любов! Такава висока оценка на моите националистически песни! Пловдив, комуто вече съм почетен гражданин, беше цял във възторг". Това са думите, с които поетът споделя преживяното с приятеля си Иван Шишманов. Иван Вазов пристига на гарата в Пловдив в онзи далечен ноемврийски ден и веднага е качен в парадната колесница на румелийския управител, теглена от два бели коня. Улица " Станционна" е почерняла от хора, които го приветстват. Пред колесницата върви военният оркестър и свири патриотични маршове, следва ескадрон кавалерия. След това незабравимо преминаване улицата вече носи името на поета- и до днес тя е "Иван Вазов". На нея се намира и Народната библиотека със същото име. Бляскавото навреме шествие стига до Военния клуб на площад "Централен", където се е изсипал целият град. Там Иван Вазов е удостоен с титлата " почетен гражданин на Пловдив". Прочетени са редица поздравителни адреси, а до юбиляра са министърът на просветата Стоян Омарчевски, видни писатели и журналисти. Народният поет получава редица скъпи подаръци. Трогнат до сълзи, той произнася реч, в която казва: " "Пловдив, който и подир Освобождението беше политически и духовен център на Южна България. Тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град." Днешната възстановка доказва, че паметта за онзи звезден миг все още е жива. Събитието не е в културния календар на града, а организаторите от Съюза за духовно възраждане и в. "Сияние", очевидно не са намерили достатъчно подкрепа, за да има и колесница, и именити актьори, ескадрон и много медии. Но имаше деца, които пак рецитираха негови стихове и пяха песни с негов текст. Имаше военни, които отдадоха почит и поне малко върнаха от протокола на истинското събитие, имаше и граждани, които чуха пак приветствената реч на поета. Пловдив все още не е забравил Вазов. Припомняме, че когато народният поет умира, по- малко от година след посрещането му в Пловдив, градът се покрива с черни знамена, а камбаните на всички пловдивски църкви глухо го оплакват. репортаж от събитието
|