 © |
Обществото е изнервено от протакането на политическите партии да определят кандидатите си за президент (и вице такъв). Тръгна безвремието на горещото лято, а един само септември е наистина недостатъчен за обществен дебат по кандидати за поста, който се предполага, че е необходим за взимане на "информирано решение" от гласоподавателя. Но нашето виждане за президентските избори е по-радикално - наложителен е ОТКАЗ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ОТ ИЗДИГАНЕ (или подкрепа) НА КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ. Подобно предложение навярно ще възмути мнозина, но само защото не са прочели още основната ми теза - а тя е, че СЪГЛАСНО КОНСТИТУЦИЯТА ПАРТИИТЕ НЯМАТ ПРАВО ДА ИЗДИГАТ И ПОДКРЕПЯТ КАНДИДАТИ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИЯ ПОСТ. Друг въпрос е, че те го правят безнаказано. Но моят призив към партийните ръководства - който се надявам да бъде подкрепен от гражданското общество, включително медии и др. - е да се съобразят с Конституцията и не издигат и подкрепят кандидати за президент. ОСНОВАНИЯТА В парламентарните републики Президентът е фигура, която изразява единството на цялата нация и е нещо като "квази-монарх". Още първите републики са осъзнали нуждата от обединителна фигура, която да стои над конкуренцията между отделните съставки на нацията, но да няма абсолютната власт на един монарх - затова той не е ДОЖИВОТЕН и е ИЗБИРАЕМ. Иначе правата му могат да бъдат и над тези на един монарх - напр. българският Президент има права доста по-големи от тези на Датската кралица. Президентът, съгласно Конституцията ни, "олицетворява единството на нацията и представлява .. България в международните отношения." А партиите (от "парс","партис" -"част" на латински) по презумпция олицетворяват интересите и възгледите за управление САМО НА ОПРЕДЕЛЕНА Ч А С Т от обществото. (Единствено партията при тоталитаризма претендира да изразява интересите на всички, но ние не сме вече в тоталитаризма, нали? Конституцията ни забранява отделна партия да претендира да е общонационална, държавна -вж. чл.11, ал.2.) Ето защо не може партиен лидер да олицетворява "единството на нацията" - напротив, той е ярко олицетворение именно на разделението, най-яркият символ, но на една само нейна ЧАСТ. Партиен лидер - президент е оксиморон, дървено желязо, леден пламък или каквото щете там. (Толкова нелепо, като кандидатстването на един еврейски равин или мохамедански имам за Патриарх или на треньора на Байерн за главен съдия в мача "Байерн - Реал".) Партийният лидер - не само Вожда на една партия, но и лидерите около него - никога не може да бъде истински Президент - глава на държавата, "баща" на нацията (както принципно се възприема и каквато е идеята за тази фигура.) Напротив, той би допринесъл за още по-голямото разделяне на нацията. Нима Президентът Първанов, например, бе приет за "баща", обединител, надпартиен арбитър в споровете и т.н. ? Или пък настоящият Президент - който, макар да не бе партиен лидер, бе ПОСОЧЕН КАТО ДОВЕРЕНО ЛИЦЕ на партийни лидери? Нещо повече, и той, и Първанов и другите, не само не бяха приети за "олицетворение на единство", привличайки обществени слоеве с друга политическа ориентация, но дори загубиха - ВСИЧКИТЕ - подкрепата и на тази сила, която го издигна! Това се отнася и до Първанов, и дори до Желев. Защо? Защото Президента е поставен в шизофренна ситуация - Конституцията задължително разкъсва Президента между партийния му ангажимент и този към Закона, непрекъснато го притиска към едно непартийно, анти-партийно поведение Конституцията е ясна -"олицетворява единството на нацията". Тя не влиза в детайли. Винаги в такива случаи има нужда от тълкуване текста и духа на Конституцията. Позволих си да го направя. Изводът: - В Конституцията няма член, който изрично забранява или позволява на партиите да издигат и подкрепят кандидати за Президент. (Но няма и много други забрани -напр. да се избират осъдени педофили.) Тя определя само, че той "се избира пряко от избирателите". Но по-важен от буквата е ДУХЪТ на конституцията. От изложеното дотук се надявам всекиму да е ясно, че Духът на Конституцията, СМИСЪЛЪТ на нейните разпоредби относно президентската институция, ИЗКЛЮЧВА възможността лицето -Президент, да бъде представител на политическа партия, защото тогава няма да се спази разпоредбата да "олицетворява единството на нацията". А това е неотменимо изискване на Коституцията! Ето защо моят първи ПРИЗИВ е към ръководствата на политическите партии - НЕ ИЗДИГАЙТЕ И НЕ ПОДКРЕПЯЙТЕ КАНДИДАТИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ в предстоящите избори ! Кой не бива да бъде издиган за кандидат? Очевидно това са партийни лидери (т.е. -членове на партийни ръководства, вкл. такива, които са били членове на партийни ръководства последните 10 години), както и доверени лица на тези партийни лидери, т.е., посочени и подкрепени от тях. Всеизвестно е, че цялото ни общество е прекалено партизирано. Както законодателният ни орган - Народното събрание - така и общинските съвети, се състоят на практика от 100% партийни кандидати. От 8 избора за Народно събрание, нямаме нито един ! НЕЗАВИСИМО ИЗБРАН ДЕПУТАТ. Големите общински съвети, както и кметовете, са все партийно доминирани органи. Правителство, министри, зам-министри - са все партийни фигури. А безбройни са различните агенции, комитети, комисии - често с изключителни правомощия! - които също се избират от "партийния казан". За съдебната власт не ми се говори, но най-куриозното - Омбудсманът, по презумпция ГРАЖДАНСКИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ срещу партийната власт, е също ЯРЪК ПАРТИЕН ЛИДЕР ! (Уважението ми към безспорните качества на последния е отделен въпрос.) Така 95% от населението (толкова са безпартийните) практически няма никакви шансове за заемане на значима позиция - т.е., налице е очевидна тотална дискриминация спрямо безпартийните. Ето защо Президентът е наложително да бъде непартиен, независим представител на гражданството. И Духът на Конституцията, и Времето изискват това. Абсурдно е една върховна фигура, която се възприема като квази-монарх и е (исторически и функционално) заместител на фигурата на монарха, да бъде партийна. Представяте ли си Датската Кралица да бъде водач на социал-демократическата партия или Английската Кралица - на либералите? Или дори само да ги подкрепя публично ?! Пълна нелепост, нали ? Но защо не подскачате, като чуете за Президент - партиен лидер? Как ще осъществява той, например, вменената му от правната теория функция на арбитър между различните политически сили и власти, ако е (дори ако е бил до вчера) изразител на ЧАСТНИ интереси и виждания? Всеки път като ви предложат партийна фигура си спомнете -ще избираме нещо като временен монарх - допустимо ли е той да бъде партиен деец? Ето защо вторият ми ПРИЗИВ е към гражданското общество - подкрепете тази инициатива! Ако общественото мнение натисне партиите, те може да се откажат от борбата за този пост - иначе не биха го направили! Нещо повече, гражданското общество трябва да намери сили в разумен дебат да открои онези силни индивидуалности, независими и уважавани личности, които с достойнство да се състезават за поста на държавния глава. Само трябва да повярва в себе си и да поиска... Гледайте повторение на ТВ ОМБУДСМАН с участието на Николай Близнаков в събота от 17.45. Николай Близнаков е депутат от VІІ Велико народно събрание, юрист и социолог. Депутатите -юристи, изготвили и приели Конституцията, имат особени права за нейното тълкуване - доколкото меродавното АВТЕНТИЧНО тълкуване се дава от органа, изготвил съответния нормативен акт, а VІІ ВНС вече не съществува. На 12 юли, при честването 25 г. от приемане на Конституцията в София, Н. Близнаков е представил пред група депутати от ВНС новото тълкуване на текстове от Конституцията, според които партиите нямат право да издигат кандидати за президент. Част от депутатите приемат доводите и се обявяват за спешна правна дискусия по темата. ) |