 © |
Докато чаках началото на първия президентски дебат прочетох редакционната колона на Хъфингтон Пост: "Силните мъже" се завръщат. Ще избере ли Америка един от тях?" Внушението на статията беше, че не, не би трябвало това да се случи, защото гордостта на американската нацията е в други ценности. Категоричността на позицията не е изненадваща след като преди два дни огромна част от вестниците, включително и консервативните обявиха подкрепата си за Хилари Клинтън. Всъщност, ако трябва да съм точна, само 3 от всички възможни вестници имаха куража да подкрепят открито Тръмп. Ако се направи паралел с българската медийна среда, всъщност това едва ли ще е нещо ново'. Българските вестници даже са способни и на нещо повече - да подкрепят главния герой от романа на хърбърт уелс "Невидимият". Ново би било обаче ако българите имаха възможност да видят президентски дебат. Което би било направо сюрреалистично преживяване при тази ситуация. Но да се върнем към американския дебат, който се очакваше да надмине по гледаемост най-голямото американско шоу, Суперкупата по футбол. Всъщност по традиция телевизионните дебати не променят драстично нагласите на електората, изключение е имало само при дебата между Джими Картър и Роналд Рейгън, след който Рейгън вдига съкрушително рейтинга си с 10%. След снощното шоу едва ли ще последва подобна драматична развръзка. Останах с впечатлението че огромните щабове са разработвали месеци всеки детайл, преценяли са таргет групи, проценти, с едната цел да запазят сегашното положение на почти еднаквите проценти. Със сигурност щаба на Хилари успя да я предпази от по-нататъшно свличане и да я задържи на ръба на болничното легло в една относително прилична за жена позиция.Пък и тя самата се похвали колко много се е готвела в къщи за този дебат. Наблюдаващите журналисти оцениха нейното усърдие, добре отработените фрази, които се лееха гладко и модулирано като бюлетина за нивото на река Мисисипи, ако имаше такъв бюлетин. Това се отнася само за частта където се дискутираха проблеми като икономика, вътрешна и външна политика и национална сигурност. Слушах много съсредоточено, с целият си опит на слушател на програма "Христо Ботев" и читател на "Работническо дело"за да разбера какво всъщност казва Хилари,по тези жизнено важни въпроси, но не успях. Но със сигурност това което каза се е харесало на жителите на Харлем, защото от репортажа оттам след дебатите и от щастливите им лица се оказа че те всичко са разбрали и подкрепят. Най-вероятно се е харесало и на други хора. Тръмп оцени усърдието на Секретаря Клинтън, както я наричаше по време на дебата с думите: "Типичен политик - говори, не действа, но звучи добре, никога няма да стане" Що се отнася до Тръмп, очевидно щаба му е положил огромни усилия да го накара да произнесе думи като "огромно"и "велико" не повече от 5 пъти по време на дебата. Останалата му подготовка, по негово признание е била лична, между две партии голф с бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани. Така че навярно утре и вдругиден много американски колеги от медиите ще го заклеймят като недисциплиниран ученик, умен, но мързелив, както казваше в такива случаи моята класна. Плюс че не иска да каже какви данъци плаща. Не знам дали поради слабата му подготовка и липса на склонност да произнася гладки и приятни за ухото фрази, но според моето ниво на подготовка аз разбрах това, което каза. Разбрах какво има предвид под "Да направим Америка велика отново". Това е планът му да се спре изнасянето на работни места в Китай и други държави, който беше обяснен стегнато, логично и в детайли. Със сигурност това не е било разбрано в Харлем, но е разбрано от работниците в Детройт и Чикаго и от милионната армия от "сини яки" която живее от заплата до заплата и в страх че ще си загуби жилището. Доколкото разбирам това е таргет групата на щаба на Тръмп и доколко тя му повярва ще се разбере през ноември. А Хилари Клинтън със сигурност спечели в нейната таргет група, която разбира езика и. На отличничките им върви. Така си е по статукво. |