 © |
През май Министерството на туризма обяви нова инициатива - да привлича чужденци с легенди за всеки град. Той се нарича "Легендите на България" и към него ще има интерактивна карта с 8 основни културно -исторически дестинации. Според министър Ангелкова работата по концепцията се очаква да приключи до средата на август. Планирано е всяка седмица от началото на следващата година ще бъде представяна по една от легендите. Програмата ще стартира с 52 истории, които ще бъдат напечатани в специални книжки, които ще се раздават на туристите. Засега нямаме информация каква легенда се търси в Пловдив. И кой я търси? Много вероятно е половината български градски легенди да бъдат патриотични - от типа на "Невинна девойка скача от Самодивската скала, за да не бъде потурчена". Такава легенда - за добро или лошо, в Пловдив няма. Макар да имаме удобни тепета и река под тях. Е, има подобен сюжет, свързан с Орфей, но там турци няма. Ако търсим съвременни легенди, имаме само един човек, извоювал си това определение - става дума за Христо Бонев. Стоичков също става, но той отдавна е национална легенда. Можем само да мечтаем да се докоснем до него. Иначе Пловдив си има своите легенди -и древни, и по-нови. Но историците бягат от легендите, те предпочитат да работят с факти и да оценяват историческия принос на една или друга личност. Та ще почакаме още седмица, за да научим какво е измислено в пловдивските канцеларии - в изпълнение на министерската задача. След това ще се търсят текстописци и художници, за да опишат легендата в илюстрованата книжка. Честно би било все пак да разберем кои са хората, на които е възложено да определят една пловдивска легенда? Къде са родени и от колко години живеят в Пловдив? Какво са прочели по темата? Или по-точно какво са чули - защото легендите се разпространяват от ухо на ухо. Повод за тези размисли е, че онзи ден в ефира на ПОТВ отново стана дума за бай Иван Карачомака. Скоро ще станат 20 години от кончината му, но историите му продължават да са живи и да стават все по-живо. Вече ги има и в интернет, в клуба на почитателите на Пловдивския Барон Мюнхаузен се включват и млади хора. Да не повтарям писаното за него, но наистина става дума за един феномен. Очевидно такова явление липсва днес, а и не може повече да го има. Защото общуването от типа "разкази в градинката привечер" вече го няма или е на изчезване. Та две истории, които ни донесе Георги Григоров. Бай Иван Карачомака освен най-големият рибар, плувец, конструктор, пилот, познавач на медицината и т.н бил е най-добрият гълъбар. Славата на пощенските му гълъби се разнасяла далеч извън Пловдив. Един ден дошъл гълъбар от Стара Загора, за да купи двойка от Карачомака. Спазарили се, старозагорецът помолил бай Иван да им подреже едното крило - да не би случайно да излетят обратно от Стара Загора за Пловдив. Карачомака се направил на разсеян и не изпълнил молбата. На другия ден - гълъбите долетели обратно при любимия си стопанин. Скоро след това дошъл софиянец и поискал да купи всичките пощенски гълъби - те били десетина. Дал добра цена, но поставил също условието за подрязването на крилата. Подрязали едното крилце, софиянецът казал, че в София ще им подреже и другото. Гледал бай Иван към небето няколко дена - макар да знаел, че с подрязани крилца любимите му птици няма как да долетят от столицата. След 10 дни обаче пред къщата на Карачомака на тогавашната "Лиляна Димитрова" се разнесъл страшен шум - свирили клаксони, ехтели псувни на шофьори, попаднали в задръстване. Излиза бай Иван и какво да види - неговите гълъбчета пресичат в колона булеварда, устремили се към родния си дом. Като не могли да полетят, дошли пеша от София милите. И тук легендата е украсена с един невероятен детайл. Задръстването се получило, защото една друга пловдивска легенда - катаджията Чапай, спрял движението, за да могат птичките спокойно да пресекат... А коя е втората легенда? Тя е за това как се лови риба с косъм,но е малко просташка, така че ще я оставим за друг път. |