Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
За Август Стринберг, Лив Улман, примитивите и слугинството
Източник: Евгений Тодоров 08:21 / 07.08.2016
©

 Довечера от 19.50 излъчваме повторение на "Госпожица Юлия" - екранизация по Стринберг с режисьор Лив Улман. Режисьорката е известна с участието си в най-известните филми на Бергман и е наричана "музата на Бергман".

Не се наемам да коментирам филма като произведение на изкуството - малко по-долу препечатваме една рецензия от портала Култура. В интернет могат да се намерят още отзиви за този изключителен филм.

Изкушавам се обаче споделя някои размисли - извън творбата.

В петък вечерта, когато беше първото излъчване, го гледах за пръв път. След края превключих на съседните канали. И попаднах на някакво от модните български "реалита"от типа "истински истории". Две девойки настървено се бореха за сърцето или за нещо друго на някакъв таутиран младеж с истерични реплики от типа "Ти кво искаш ма, кифло?" и "Мани се оттука, бе!"

Любовен тригълник почти като по Стринберг. Но като че ли действието ни връща 500 години назад - когато са живели далеч по-примитивни хора. Не се правя на никакъв естет, но двете екранни творби една до друга наистина действаха шокиращо.

И със сигурност примитивът днес е много по-търсен от превземките на Стринберг и Лив Улман.

И още нещо - "Госпожица Юлия" подтиква към размисъл по темата за "слугинството". Става дума не само за социален статус, но и за състояние на духа. В някаква степен този дух се наследява. Може да премине в избиване на комплекси. И т.н.

Та малко по-късно една национална телевизия излъчи безкрайно интересен репортаж за 150 българи, които напускат своето село и отиват на едно място в Испания. Повечето от тях реално слугуват. Печелят добре и са доволни. Децата им са деца на слуги. Може би ще наследят мястото на майка си, може би ще възпитат и своите деца като слуги. Вече испаноговорящи.

Някои се надяват, че българите в чужбина, живели при друг тип демокрация, някой ден ще се върнат и ще помогнат на България.

Вече не ми се вярва.

 Екатерина Лимончева 

ТАНЦ НА ЖЕСТОКОСТТА И ИЗКУПЛЕНИЕТО 

Лив Улман дава своя принос към кинематографичността на "Госпожица Юлия" с блестящ прочит на оригинала, едновременно верен на пиесата и изключително визуален.

Ако един филм бъде определен като "театрален", това в 90 % от случаите е недостатък. Ако един спектакъл бъде описан като "кинематографичен", това в 90 % от случаите е иновативно и оригинално. Малко несправедливо, нали?! Е, при първия вариант смекчаващо вината обстоятелство е, когато става дума за екранизация или филмова адаптация на (класическа) пиеса, но дори и тогава можете да чуете възражение защо е било необходимо да се монтира "спрялото време" сред "динамиката на киноекрана". Сега си представете един театрален текст като "Госпожица Юлия" с неговото класическо триединство време-място-действие и неизбежно ще се пренесете в прословутата кухня, за да прекарате близо два часа пред екрана на една борба за психологическо/културно/социално надмощие около голямата дървена маса... Всъщност новата екранизация на Лив Улман често напуска кухнята, без да "разсейва" въздействието на Стриндберговата драма.

След 16 екранизации (от които едва 4 за кино и само една от тях на английски), норвежката актриса Лив Улман дава своя принос към кинематографичността на "Госпожица Юлия" с блестящ прочит на оригинала, едновременно верен на пиесата и изключително визуален, възползващ се на 100 % от възможностите, които предоставят гледната точка на камерата и свободата на филмовото пространство. Това, разбира се, съвсем не оставя на заден план актьорската игра, защото текстът на Стриндберг би могъл да "удави" всяка неподготвена кинозвезда. За късмет на публиката Джесика Частейн и Колин Фарел дават най-доброто от себе си.

История за прелъстяване, за морално или класово надмощие, пиесата "Госпожица Юлия" съдържа невероятен потенциал за прочит "между редовете", който Лив Улман не подминава. Действието принципно се развива в нощта на Еньовден, в кухнята на аристократичен дом, където дръзката (а може би отегчена или просто самотна) господарска дъщеря флиртува с лакея. Част от неизбежната играчка-плачка е и готвачката Катлийн (Саманта Мортън във вихъра на изразителните погледи, подправени с многозначително мълчание), влюбена в Джон (или Жан). Събитията са пренесени в Ирландия от края на XIX век и това, че бащата на Юлия (или мис Джули) е английски граф, никак не подобрява потенциала на социокултурните взаимоотношения слуга-господарка. Фабулата позволява вариации само в детайлите и поведенческите реакции, краят е предизвестен, но това с нищо не променя общото усещане, че се е получил незабравим филм.

Петнайсет години след киноекранизацията на британеца Майк Фигис, коментирана като не особено успешна, госпожица Юлия се заселва в британско-ирландския контекст, който вероятно обогатява сюжета отвъд капацитета за разпознаване на чуждестранните зрители. Особеността на тази пиеса на Стриндберг е в десетките нюанси на думите и жестовете, които предоставят на зрителя възможността всеки път да възприема (и интерпретира) част от диалозите и постъпките в различна светлина, като елемент от режисьорското решение. В началото се питате "дали това го има в пиесата", след това просто се потапяте в историята. Силна ли е Джули или безкрайно уязвима - може би отговорът е в самотата на детството в градината... Наранен ли е Джон или безскрупулен манипулатор, а може би бунтовник, решен да отмъсти на господарите за всички унижения... Сюжетът претърпява толкова обрати, че всяко обяснение се превръща в достоверно. Ретроспекциите преплитат миналото с настоящето и разтеглят усещането за време в една безкрайна нощ, окъпана в светлината на деня.

Около двайсет години след "Кристин, дъщерята на Лавранс" Лив Улман отново се концентрира около изграждането на противоречив женски образ, изтъкан от сила и мъка по неосъществимостта на желанията. За разлика от Кристин обаче, Джули не успява да надскочи средата, възпитанието и страховете си. Може би защото "Госпожица Юлия" не е пиеса за любовта, а за непостижимостта, която я трансформира в разрушение. В играта на светлосенки, промяната на настроенията на Джули напомня за нещо различно от обичайната противоречивост на характера. Така от време на време боязливо надникваме в мрачните кътчета на неудовлетворението, неприспособимостта, разрива с реалността, които отвеждат и Офелия на брега на реката... И ако в този миг се върнете назад, ще откриете, че всичко води натам - от ярките летни цветове до тревожните звуци на празника.

Действието, изведено от кухнята, спира за миг в стаята на Джон, после в стаята на Катлийн, улавя мириса на страх по коридорите и после обречено се пренася през двора. Лив Улман целенасочено използва всяка възможност за безмълвно подсилване на емоциите, за задушаването и отприщването им - от плаха надежда до трагично безсилие. Но напускането на "полесражението" от пиесата е само допълнителен "аксесоар" на внушението, изнесено на плещите на перфектно избраните актьори. Джесика Частейн е похотливо обезпокоителна, малко разсеяна, изпълнена с дързост и неувереност Юлия. Колин Фарел е идеалният Джон, смутен и сервилен, арогантен и прагматичен едновременно, с неизменното излъчване на ту наивен, ту заплашителен сексапил. Двамата подхващат играта на прелъстяване и я превръщат в танц на жестокостта и изкуплението. Неустоимо!

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: