Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
В търсене на изгубения пловдивски вкус: за летните манджи - продължение
Източник: ПОТВ 17:52 / 31.07.2016
©

...Заведенията употребяваха лед на калъпи. В Халите имаше немска  машина за лед - още от 30-те години, лед се е правил и на други места в града. А по-преди се е вадел от Марица и се съхранявал в дълбоки изби -ред лед ред слама.

Ледът се разнасяше с каруци най-напред, работници в престилки и с дълги куки пускаха калъпите по специални "пързалки" към зимниците или ги хлъзгаха към обкованите с ламарина сандъци, където щяха да изстудяват бирата и лимонадата.

Лимонадата, макар да струваше жълти стотинки, все пак натоварваше семейния бюджет. Някои си правеха  шербет - най-евтиният вариант включваше вода, оцет и захар.

Шербетът, който някои употребяват нарицателно и даже обидно  - като символ на ориенталската изостаналост, всъщност не е толкова проста работа. Дядо Славейков е записал толкова вида шербети и "шурупи", че се чудя няма ли един патриотично настроен производител на безалкохолни напитки, че да възстанови някой   забравен вкус. Стига сме пили същото, което пият и аборигените в Австралия, и будистките монаси в Непал, и въобще Сульо и Пульо..

А  шербетът с  оцет, който споменахме, в оригиналния си вид не е толкова елементарно нещо..

Ето рецептата от 1870 година. Тя започва така: "Приготвяте 100 драма хубав бял оцет или просто приточен, или европейски, който дохожда в шишета..". Сетих се, че заради това "приточване", за да стане оцетът бял, навремето построихме цял завод за "мембранни технологии".

Нататък се слага едно яйце, има разни чалъми, добавя се и подправката "мерджан". С друга не става. Накрая дядо Славейков заключва: "Шербетът на тойзи шуйруп е твърде разхладителен за лете."

Дали някой няма да се сети да потърси тази подправка мерджан, да я тури в някакъв шербет и да се пребори с кока колата. Ама и ние трябва да помагаме.

Лятото беше и времето на сладоледа. Друго време нямаше. Като легенда се разправяше, че  в "Съюза" ядели сладолед при минус 20 градуса и не им се зачервявало гърлото.

В "Наръчник на носталгика" съм споменал някои майстори на сладоледа от онова време, сега добавяме бай Тошо и Славето от Тримона.

Спорове има къде как се е правил тогава сладоледа, беше млечен с яйца и заради тези яйца забраниха технологията. А вкусът на онзи млечен сладолед е несравним с днешните сто вида вносни и местни сладоледи.

Сега говорим за домашната трапеза. На нея твърде рядко имаше сладолед - тогава не го предлагаха в кутии. Е, можеше да си донесеш кутия в сладкарницата, но не си спомням някой да е правил това.

Някои имаха машинки за сладолед - може би останали отпреди войната, но тази работа по принцип е твърде трудоемка. Трябва много да се бърка. А в жегата многото физически движения не са препоръчителни.

Кои бяха най-мързеливите ястия, които бързо се правеха и бързо се ядяха? Нещо като  фаст-фуда на онова време.

На първо място онези, които не изискваха термична обработка, както казваме днес. Или поне много малка. В жегите майките забравяха  за сложните манджи, които се варят с часове. Ако нещо се пече - имаше фурни във всяка махала.

Сиренето е основна съставка   от векове по нашите земи - сирене с домат, с карпуз, пълнено в чушка. Но не и като шопска салата.

Циганската баница я споменахме, нея отнасяме към  закуските "катр сезон".

Пържените тиквички с подлютено с чесън мляко, пърженият  патладжан с доматен сос - ядяха се през ден. Тиквичките се даваха да се пекат и на фурна.

Едни режеха тиквичките надълго, други напреко. Едни познати се разведоха, защото булката режела напреко, а младоженикът привикнал на маминото рязане надълго.

Стигаме до миш-маша. Както ми разказа една опитна домакиня: "Доматите трябва да бъдат меки, може и посмачкани, чушката задължително сиврия, сиренето може да е хванало вече плесен, няма да го хвърляме я. Плюс яйце и някакво парче салам, ако е останало..."

Много употребяваната яхния от зелен фасул пък иска фасул широк, по-жълт и най-вече да няма конци.

Панирани чушки или пълнени със сирене и запържени. Леко загорели са най-хубави.

Една пловдивчанка пък разказа за рецепта, която научила от баба си, дошла от Ксанти - стъргани тиквички с яйце и царевично брашно.

И още: ориз с праз, прясно зеле с домати, след дълъг период на постни ястия може да изпържите  и едни кюфтета.

Голяма част от летните манджи искаха много чесън, което създаваше проблеми в общуването. Но хората бяха по-търпими тогава към кулинарните ухания.

За десерт нямаше кой да прави сложни неща, като баклава, примерно, основно се ядяха - и то почти всеки ден, дини и пъпеши. На Бяла черква, примерно, се беряха малини. С истинско кисело мляко става нещо божествено. Скоро опитах.

А най-простият десерт за децата е мокра филия със захар.

Също филия с халва. Някой път направо ближехме захар от шепата. Ближехме и разтворимата напитка "Ехо".  Също бучка захар с орехова ядка. Или круша-петровка,  откраднат от съседния двор.

Днес може ли да накараш едно дете да яде такива простотии.

В жегите се ядеше на двора, ако нямаш двор - просто не течение.За климатици не бяхме и чували.

В по-стари времена всяка фамилия се събираше на двора. Днес мислим, че чорбаджи Марко е бил изключение и Иван Вазов го е описал като пример. А той си е типичен образ, както се казваше.

В неделя се ходеше най-вече на Острова. Събираха се компании, жените клюкарстваха и наглеждаха барбекюто -а барбекюто си беше една тенекия на два камъка.

Децата, след като бяха събрали клечки за огъня, газехме в Марица, а възрастните ни наглеждаха да не влезе на дълбокото.

Мъжете играеха карти и  чакаха бирата да се поизстуди във водите на реката.

За съжаление, в онези детски времена най-малко ме интересуваше какво има за ядене.

Но по-стара пловдивчанка разказа следното: "На тенекията се пекат чушки и парчета сланина. После с лук се разбъркват в една тенджерка и се чака малко..."

И ако хлябът е поопърлен на огъня, като започва едно мляскане...

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: