 © |
...Заведенията употребяваха лед на калъпи. В Халите имаше немска машина за лед - още от 30-те години, лед се е правил и на други места в града. А по-преди се е вадел от Марица и се съхранявал в дълбоки изби -ред лед ред слама. Ледът се разнасяше с каруци най-напред, работници в престилки и с дълги куки пускаха калъпите по специални "пързалки" към зимниците или ги хлъзгаха към обкованите с ламарина сандъци, където щяха да изстудяват бирата и лимонадата. Лимонадата, макар да струваше жълти стотинки, все пак натоварваше семейния бюджет. Някои си правеха шербет - най-евтиният вариант включваше вода, оцет и захар. Шербетът, който някои употребяват нарицателно и даже обидно - като символ на ориенталската изостаналост, всъщност не е толкова проста работа. Дядо Славейков е записал толкова вида шербети и "шурупи", че се чудя няма ли един патриотично настроен производител на безалкохолни напитки, че да възстанови някой забравен вкус. Стига сме пили същото, което пият и аборигените в Австралия, и будистките монаси в Непал, и въобще Сульо и Пульо.. А шербетът с оцет, който споменахме, в оригиналния си вид не е толкова елементарно нещо.. Ето рецептата от 1870 година. Тя започва така: "Приготвяте 100 драма хубав бял оцет или просто приточен, или европейски, който дохожда в шишета..". Сетих се, че заради това "приточване", за да стане оцетът бял, навремето построихме цял завод за "мембранни технологии". Нататък се слага едно яйце, има разни чалъми, добавя се и подправката "мерджан". С друга не става. Накрая дядо Славейков заключва: "Шербетът на тойзи шуйруп е твърде разхладителен за лете." Дали някой няма да се сети да потърси тази подправка мерджан, да я тури в някакъв шербет и да се пребори с кока колата. Ама и ние трябва да помагаме. Лятото беше и времето на сладоледа. Друго време нямаше. Като легенда се разправяше, че в "Съюза" ядели сладолед при минус 20 градуса и не им се зачервявало гърлото. В "Наръчник на носталгика" съм споменал някои майстори на сладоледа от онова време, сега добавяме бай Тошо и Славето от Тримона. Спорове има къде как се е правил тогава сладоледа, беше млечен с яйца и заради тези яйца забраниха технологията. А вкусът на онзи млечен сладолед е несравним с днешните сто вида вносни и местни сладоледи. Сега говорим за домашната трапеза. На нея твърде рядко имаше сладолед - тогава не го предлагаха в кутии. Е, можеше да си донесеш кутия в сладкарницата, но не си спомням някой да е правил това. Някои имаха машинки за сладолед - може би останали отпреди войната, но тази работа по принцип е твърде трудоемка. Трябва много да се бърка. А в жегата многото физически движения не са препоръчителни. Кои бяха най-мързеливите ястия, които бързо се правеха и бързо се ядяха? Нещо като фаст-фуда на онова време. На първо място онези, които не изискваха термична обработка, както казваме днес. Или поне много малка. В жегите майките забравяха за сложните манджи, които се варят с часове. Ако нещо се пече - имаше фурни във всяка махала. Сиренето е основна съставка от векове по нашите земи - сирене с домат, с карпуз, пълнено в чушка. Но не и като шопска салата. Циганската баница я споменахме, нея отнасяме към закуските "катр сезон". Пържените тиквички с подлютено с чесън мляко, пърженият патладжан с доматен сос - ядяха се през ден. Тиквичките се даваха да се пекат и на фурна. Едни режеха тиквичките надълго, други напреко. Едни познати се разведоха, защото булката режела напреко, а младоженикът привикнал на маминото рязане надълго. Стигаме до миш-маша. Както ми разказа една опитна домакиня: "Доматите трябва да бъдат меки, може и посмачкани, чушката задължително сиврия, сиренето може да е хванало вече плесен, няма да го хвърляме я. Плюс яйце и някакво парче салам, ако е останало..." Много употребяваната яхния от зелен фасул пък иска фасул широк, по-жълт и най-вече да няма конци. Панирани чушки или пълнени със сирене и запържени. Леко загорели са най-хубави. Една пловдивчанка пък разказа за рецепта, която научила от баба си, дошла от Ксанти - стъргани тиквички с яйце и царевично брашно. И още: ориз с праз, прясно зеле с домати, след дълъг период на постни ястия може да изпържите и едни кюфтета. Голяма част от летните манджи искаха много чесън, което създаваше проблеми в общуването. Но хората бяха по-търпими тогава към кулинарните ухания. За десерт нямаше кой да прави сложни неща, като баклава, примерно, основно се ядяха - и то почти всеки ден, дини и пъпеши. На Бяла черква, примерно, се беряха малини. С истинско кисело мляко става нещо божествено. Скоро опитах. А най-простият десерт за децата е мокра филия със захар. Също филия с халва. Някой път направо ближехме захар от шепата. Ближехме и разтворимата напитка "Ехо". Също бучка захар с орехова ядка. Или круша-петровка, откраднат от съседния двор. Днес може ли да накараш едно дете да яде такива простотии. В жегите се ядеше на двора, ако нямаш двор - просто не течение.За климатици не бяхме и чували. В по-стари времена всяка фамилия се събираше на двора. Днес мислим, че чорбаджи Марко е бил изключение и Иван Вазов го е описал като пример. А той си е типичен образ, както се казваше. В неделя се ходеше най-вече на Острова. Събираха се компании, жените клюкарстваха и наглеждаха барбекюто -а барбекюто си беше една тенекия на два камъка. Децата, след като бяха събрали клечки за огъня, газехме в Марица, а възрастните ни наглеждаха да не влезе на дълбокото. Мъжете играеха карти и чакаха бирата да се поизстуди във водите на реката. За съжаление, в онези детски времена най-малко ме интересуваше какво има за ядене. Но по-стара пловдивчанка разказа следното: "На тенекията се пекат чушки и парчета сланина. После с лук се разбъркват в една тенджерка и се чака малко..." И ако хлябът е поопърлен на огъня, като започва едно мляскане... |