 © |
Ега ти жегата. Пиша тези редове на втория ден от така наречените "горещници". Обед е вече, а не ми се яде. освен нещо леко. Помня една такава жега по време на ергенските ми години, събрали сме на сянка няколко приятели и си говорим за мадами. Одумваме комшийки и колежки, обсъждаме циците им и задните им части, каним им се и изведнъж Митко отронва с въздишка: - - Ех, да имаше един студен таратор!
Та студеният таратор при определена температура представлява далеч по-еротичен образ от Кетито с големите цици и късата поличка. Сега някой ще каже: ега ти темата - летните манджи. Всички сме наясно: таратор, миш маш и диня накрая. Така е. Но има обаче и детайли. Даже един прост таратор да вземеш той не е само мляко и краставица. Имаше един лаф едно време: "Снощи си направих таратор, ама не му сложих краставица, щото нямах кисело мляко". Дали това е тъпизъм, измислен от размекнат от жегите мозък, или е някакво желание да се стигне до абсурда - вървейки в тази посока някои писатели взеха нобелови награди, не знам. За да се направи истински таратор, на първо място млякото трябва да е наистина кисело. С днешните сладникави млека таратор не става. Е, има марки от които става, ама да не им правим реклама. Ясно е, че млякото трябва да излезе от хладилника, водата, с която ще го разредим, също. Млеката сега не са същите, но поне са студени. Вече предлагат таратор на хиляда места в града и то с добре нарязана краставица. Едно време поне в закусвалните ги мързеше да режат краставицата и я стържеха на ренде. А в казармата краставицата минаваше на машинка за кайма. И слагаха магданоз, а не копър. Което е ужасно. Истинският едновремешен таратор имаше задължително орехи - счукани или смлени. Съотношението мляко:вода е въпрос на вкус и икономика. И двете крайности не са желателни. Едно време краставицата беше сезонен зеленчук. Затова и таратор се ядеше само през лятото. Някои път преди Нова година в Халите пускаха замразен таратор в картонени кутии - пак със стъргана краставица. Беше голяма радост - таратор през зимата. Напролет се правеше таратор с маруля. Днешното поколение и не подозира, че плодовете и зеленчуците си имат совите сезони. Че череши и ягоди, примерно, се ядяха само един месец. Последните дини се продаваха от юни докъм 9 септември, портокали имаше една седмица в годината, а банани - един ден. Имаше и ранни домати, и късни, но през зимата - единствено домат в буркан или шише. Е, някой път в Показния магазин пускаха нещо оранжерийно на убийствени цени. Сега има всичко и по всяко време.Има и броколи, и аспержи, и авокадо, и салата айсберг и какво ли не. Ама ги няма едновремешните пазари с каруците и току що набраната стока. Онзи ден минах през Четвъртък пазара - половината сергии празни. Доплака ми се. Но да не се отвличаме. И едно време имаше страшни жеги - макар да не беше започнало голямото затопляне. Как да запали домакинята печката в жегата? Нека да имаме предвид, че токът не са го пуснали руските войски-освободители, а е дошъл преди 80 години само. Дотогава - печка или огнище. Добре, че имаше дворове с летни кухни. Допреди 50 години нямаше даже електрически печки с фурни - основен инструмент беше котлончето с открит реотан. Ако го оставиш без надзор и котката го бутне, пожарът избухваше моментално. Имаше обаче един уред, напълно забравен днес - примусът. Не му трябваха ни дърва, ни ток - работеше с течно гориво. С нещо като помпа трябваше да му се вдигне налягането в резервоарчето и огънят засвистяваше. След това дойдоха котлоните с плоча, печките Мечта, по късно Раховец, електрическите тенджери, тенджерите под налягане, газовите котлони и печки. В големите жеги като че ли и в ресторантите не им се готвеше. И пускаха клиентите да си носят храна от вкъщи - такова нещо днес едва ли можем да си го представим. Но съм виждал с очите си как идва компанията с бурканчета домашна храна, някои си носят чиниите и приборите, други молят сервитьора и той не отказва. Кяр за заведението остава по една лимонада на жените, бира на мъжете и ако има сладолед за децата. Още през март се размирисваше на превтасало зеле - миеха се каците, изхвърляше се каквото е останало, и киселото зеле се изхвърляше от менюто. Някои с по-дълбоки изби се хвалеха, че тяхното зеле кара до юни. Свършваха туршиите, суджуците бяха отишли още по празниците, оставаше едната сланина. Най-лошото бе, че нямаше хладилници - първият Мраз се появи някъде към 60-та година. Или поне тогава се появи у нас. Беше голям и тумбест - гордост за всяко семейство. Млякото вече не се вкисваше на втория ден, саламът не плесенясваше за една нощ, мързеливите домакини започнаха да готвят през ден-два, защото манджата траеше. И тараторът беше студен. Допреди хладилниците се използваха различни техники за запазване на храната- дълбоки мазета с още по-дълбоки дупки в тях, пускане на храната в бунара - където имат такъв, използване на легени с течеща вода за охлаждане и т.н. Едно време сигурно не е имало водомери, защото през лятото чешмите постоянно течаха по малко - за да охлаждат бутилки и буркани. Тогава, когато се летуваше основно на селски квартири, и се ядеше под астмата, мъжете охлаждаха бирите си в коритото, от което пиеха животните. Купуваха ги от селкоопа. Един приятел обаче се купи немска бира от Слънчев бряг на цена 2,07. Сложил я в коритото, но от водата й паднал етикетът. Не останала бутилка с етикет. А сега върви доказвай коя бира е от 22 стотинки и коя от 2 лева. Отделни технологии е имало за запазване на зеленчуците, плодовете, месата, хляба. Месото например се увива в платно, напоено с лютив оцет плюс едросчукан пипер плюс морска сол плюс вода от маточина... Една проста хитринка, която може да се използва и днес - ако ви се развали хладилникът. Клоквате вчерашната манджа няколко минути, след което може да я доядете чак утре. А най-лесното е при развален хладилник да пренесете част от запасите при комшията. Ако му имате доверие... Очаквайте продължение... На тази тема бе последното предаване от седмичня университет по полддивска исторя - запис може да гледате на http://www.tvplovdiv.com/potv/index.php?option=com_content&view=article&id=2993%20%20:---16082011&catid=36:novini&Itemid=65 |