Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНИЯ ПЛОВДИВСКИ ВКУС - ЗА ЗАКУСКИТЕ И ГЕВРЕЦИТЕ
Източник: ПОТВ 08:54 / 24.07.2016
©

Какво закусвахме едно време - когато нямаше кроасани, мюслите и пици?

Най-често филия с нещо - лютеница, масло, сирене, мед или глюкоза.

Циганската баница - най-популярната закуска на детството, се ядеше по-всяко време. Тогава нямахме компютри, играехме на улицата до запотяване, огладнявахме и притичвахме до вкъщи за една циганска баница.

Може би вече има поколение, израстнало с разни чуждоземни закуски, та да обясним какво представлява онази най-популярна пловдивска закуска.

Реже се филия хляб, хлябът не трябва да е много мек, за да може филията да е гладко отрязана. Полива се с олио, като се внимава олиото да не попадне в дупките на хляба и да направи лекета. После поръсвахме филията със сол, червен пипер и чубрица.

Някои първо сипваха олиото в чиния - на тънък слой, поръсваха и чак след това топяха филията - тогава мазнината поемаше равномерно и опасността от лекета беше по-малка.

Един ден изядох 6 цигански баници една след друга.

Бойко Борисов пък ядял като дете филии с мас. И аз съм ги ял - като студент, но не поумнях чак толкова.

Филията с лютеница оставаше алени следи около устата, които често забравяхме да избършем.

Като имаха време, най-вече в неделя, майките правеха пържени филии.

Попарата беше честа пловдивска закуска. Освен попара с мляко популярна беше и тази  с вода, масълце и, червен пипер.

Натрошава се стар хляб на залци, залива се с топла вода, добавя се препържено масло, сиренце и червен пипер.

Легендата разказва, че легендарният Мамин Кольо носи прякора си от разнасящия се откъм къщата им майчин зов: "Коле, мама, каква попарка да ти направя? С млечице или с масълце?

По това време Колето бил минал 50-те, но грижовната майка не го е оставяла без попарка.

Някой разказваше, че и майката на Христо Кидиков викала след него като бил малък обаче: "Ице, мама...".

То коя ли майка не викаше след нас и не ни гонеше да ни сложи залък в устата. Тогава имаше много болести, даже туберколоза, и докторите обясняваха, че силната храна е най-важна за детския организъм.

Митко Костов от Мараша пък го лекували с "шкембе чорба" - така казал докторът. И всяка сутрин майка му го водила в шкембеджийницата.

Днес медицината е обявила шкембето за вредно, но Митко израснал строен и здрав момък. Вредният ефект обаче пролича след години  и Митко стана 120 кила.

Ядяхме и попара с боза, на някои плачливи деца давали попара с вино, но аз не съм я опитвал.

Закусвахме и с това, което предлагаха фурните - кифла с мармалад, геврек, баничка, милинка...

Хубави милинки имаше на Аптека Марица, печаха ги в големи тави, после се продаваха на късчета.

Пред мекичарниците винаги имаше опашки. Една мекица беше 2 стотинки, ако не се лъжа и засищаше много.

До Халите пуснаха понички - топли, с мармалад или сирене.

Сега още за гевреците. Те се ядяха сутрин, обед и вечер.

Споменахме за прочутата Арменска фурна на "Гюро Михайлов". Планът е бил 5000 геврека на смяна. И не стигаха. Винаги имаше опашки.

Този класически пловдивски геврек изчезна - макар, че има човек, който знае рецептата. Става дума за 82 годишната Гина Стайкова, която нашият редовен зрител и сътрудник в откриване на старите пловдивски храни Георги Григоров успя да открие. Но не успя да я убеди да дойде в телевизията. Затова пък откри и доведе един млад продължител на делото, който ни беше гост в петък.

Димитър Йолтов днес е на 34 години и прави гевреци. Е, не като онези от Арменската фурна, но също традиционни, по стара рецепта. Такива каквито в Одрин и Истанбул опитва всеки турист.

Димитър е от "Втора Каменица". Като студент отишъл в Америка на бригада. И останал. Хванал се на работа в една еврейска фурна - фурната на Ейзенщейнови в Ню Йорк.

Собствениците били голяма фамилия с много деца, изсипали се след войната и трябвало да почнат нещо, за да се изхранват. И направили фурна.

Димитър работил 4 години в еврейската фурна, научил много неща. Например как се прави "бейгъл" - еврейски геврек, който е по-дебел от нашия. Обикновено се реже наполовина и се маже с крема сирене.

Както става често, засърбели ги ръцете на чирака да започне собствен бизнес."И се върнах не в България, а в Пловдив" - казва гордо Димитър.

Наел старата фурна на Гроздовия пазар, която е строена през 30-е години,  и започнал. И до днес работи по 15-16 часа. Работи с кеф.

Открил и втора фурна в Тракия.

Стигнал до гевреците, оказало се, че работата хич не е лесна. Тестото втасва, после се вари, тегли се, нареждат се в гевреците в тави и се пекат. Мястото, където е дупката, се пали, дими, трябва да се внимава да не прегори сусама.

Майсторлъкът е в това хем геврекът да хруска, да пука като го натиснеш, в което се уверих лично, и в същото време да бъде мек вътре.

Един ден му поръчали от Панаира 4 хиляди геврека. С един помощник опекли гевреците за две нощи.

Евалла да кажем и на хората от Панаира, които се сетили, че на гостите от цял свят трябва да бъде предложено и нещо пловдивско.

Добра новина е, че Димитър започнал да получава все повече поръчки за малки гевречета за Втори февруари. Това също е част от старите пловдивски ритуали, свързани с този ден. Едно време той не беше празник на гейовете, както днес ни го представят. Викахме му "втори февруари - ден на всичките курвари". Макар гевречето да е символ не само на хетеросексуалната любов, струва ми се.

Тази година за Втори февруари собственик на завод поръчал гевречета за целия колектив. От едно казино пък поръчали 1 500 бройки - за подарък на клиентите.

Евалла и на тези бизнесмени, които продължават пловдивските традиции.

Още за закуските едно време.

Като ученици си носехме закуска от вкъщи, след Великден задължително козунак и яйце. Което издаваше в кои семейства се спазват религиозните традиции. Което противоречеше на духа на новото време.

В хотелите тогава нямаше включена закуска, чак през 70-те години видях какво закусват чужденците на Слънчев бряг - така нареченото компле. Заради гостите държавата беше отделила луди пари, за да купи машина за пълнене на онези малки шарени кутийки с конфитюр и масло, които се поднасяха в хотелите. А на нас по пионерските лагери ни тръсваха в чинията по лъжица конфитюр, бучка сирене и парче халва.

По същия начин закусвахме и в казармата - плюс чай с бром. Бромът трябвало да укроти младежките ни нагони. Оказа се, че бил с така нареченото "дълго освобождаване" - чак сега започнахме да му усещаме ефекта...ЦЯЛОТО ПРЕДАВАНЕ МОЖЕ ДА ГЛЕДАТЕ НА АДРЕС:

http://www.tvplovdiv.com/potv/index.php?option=com_content&view=article&id=2982%20%20:---16082011&catid=36:novini&Itemid=65

А фурната на Димитър Йолтов - да припомним - е на Гроздовия пазар.

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: