 © |
Какво закусвахме едно време - когато нямаше кроасани, мюслите и пици? Най-често филия с нещо - лютеница, масло, сирене, мед или глюкоза. Циганската баница - най-популярната закуска на детството, се ядеше по-всяко време. Тогава нямахме компютри, играехме на улицата до запотяване, огладнявахме и притичвахме до вкъщи за една циганска баница. Може би вече има поколение, израстнало с разни чуждоземни закуски, та да обясним какво представлява онази най-популярна пловдивска закуска. Реже се филия хляб, хлябът не трябва да е много мек, за да може филията да е гладко отрязана. Полива се с олио, като се внимава олиото да не попадне в дупките на хляба и да направи лекета. После поръсвахме филията със сол, червен пипер и чубрица. Някои първо сипваха олиото в чиния - на тънък слой, поръсваха и чак след това топяха филията - тогава мазнината поемаше равномерно и опасността от лекета беше по-малка. Един ден изядох 6 цигански баници една след друга. Бойко Борисов пък ядял като дете филии с мас. И аз съм ги ял - като студент, но не поумнях чак толкова. Филията с лютеница оставаше алени следи около устата, които често забравяхме да избършем. Като имаха време, най-вече в неделя, майките правеха пържени филии. Попарата беше честа пловдивска закуска. Освен попара с мляко популярна беше и тази с вода, масълце и, червен пипер. Натрошава се стар хляб на залци, залива се с топла вода, добавя се препържено масло, сиренце и червен пипер. Легендата разказва, че легендарният Мамин Кольо носи прякора си от разнасящия се откъм къщата им майчин зов: "Коле, мама, каква попарка да ти направя? С млечице или с масълце? По това време Колето бил минал 50-те, но грижовната майка не го е оставяла без попарка. Някой разказваше, че и майката на Христо Кидиков викала след него като бил малък обаче: "Ице, мама...". То коя ли майка не викаше след нас и не ни гонеше да ни сложи залък в устата. Тогава имаше много болести, даже туберколоза, и докторите обясняваха, че силната храна е най-важна за детския организъм. Митко Костов от Мараша пък го лекували с "шкембе чорба" - така казал докторът. И всяка сутрин майка му го водила в шкембеджийницата. Днес медицината е обявила шкембето за вредно, но Митко израснал строен и здрав момък. Вредният ефект обаче пролича след години и Митко стана 120 кила. Ядяхме и попара с боза, на някои плачливи деца давали попара с вино, но аз не съм я опитвал. Закусвахме и с това, което предлагаха фурните - кифла с мармалад, геврек, баничка, милинка... Хубави милинки имаше на Аптека Марица, печаха ги в големи тави, после се продаваха на късчета. Пред мекичарниците винаги имаше опашки. Една мекица беше 2 стотинки, ако не се лъжа и засищаше много. До Халите пуснаха понички - топли, с мармалад или сирене. Сега още за гевреците. Те се ядяха сутрин, обед и вечер. Споменахме за прочутата Арменска фурна на "Гюро Михайлов". Планът е бил 5000 геврека на смяна. И не стигаха. Винаги имаше опашки. Този класически пловдивски геврек изчезна - макар, че има човек, който знае рецептата. Става дума за 82 годишната Гина Стайкова, която нашият редовен зрител и сътрудник в откриване на старите пловдивски храни Георги Григоров успя да открие. Но не успя да я убеди да дойде в телевизията. Затова пък откри и доведе един млад продължител на делото, който ни беше гост в петък. Димитър Йолтов днес е на 34 години и прави гевреци. Е, не като онези от Арменската фурна, но също традиционни, по стара рецепта. Такива каквито в Одрин и Истанбул опитва всеки турист. Димитър е от "Втора Каменица". Като студент отишъл в Америка на бригада. И останал. Хванал се на работа в една еврейска фурна - фурната на Ейзенщейнови в Ню Йорк. Собствениците били голяма фамилия с много деца, изсипали се след войната и трябвало да почнат нещо, за да се изхранват. И направили фурна. Димитър работил 4 години в еврейската фурна, научил много неща. Например как се прави "бейгъл" - еврейски геврек, който е по-дебел от нашия. Обикновено се реже наполовина и се маже с крема сирене. Както става често, засърбели ги ръцете на чирака да започне собствен бизнес."И се върнах не в България, а в Пловдив" - казва гордо Димитър. Наел старата фурна на Гроздовия пазар, която е строена през 30-е години, и започнал. И до днес работи по 15-16 часа. Работи с кеф. Открил и втора фурна в Тракия. Стигнал до гевреците, оказало се, че работата хич не е лесна. Тестото втасва, после се вари, тегли се, нареждат се в гевреците в тави и се пекат. Мястото, където е дупката, се пали, дими, трябва да се внимава да не прегори сусама. Майсторлъкът е в това хем геврекът да хруска, да пука като го натиснеш, в което се уверих лично, и в същото време да бъде мек вътре. Един ден му поръчали от Панаира 4 хиляди геврека. С един помощник опекли гевреците за две нощи. Евалла да кажем и на хората от Панаира, които се сетили, че на гостите от цял свят трябва да бъде предложено и нещо пловдивско. Добра новина е, че Димитър започнал да получава все повече поръчки за малки гевречета за Втори февруари. Това също е част от старите пловдивски ритуали, свързани с този ден. Едно време той не беше празник на гейовете, както днес ни го представят. Викахме му "втори февруари - ден на всичките курвари". Макар гевречето да е символ не само на хетеросексуалната любов, струва ми се. Тази година за Втори февруари собственик на завод поръчал гевречета за целия колектив. От едно казино пък поръчали 1 500 бройки - за подарък на клиентите. Евалла и на тези бизнесмени, които продължават пловдивските традиции. Още за закуските едно време. Като ученици си носехме закуска от вкъщи, след Великден задължително козунак и яйце. Което издаваше в кои семейства се спазват религиозните традиции. Което противоречеше на духа на новото време. В хотелите тогава нямаше включена закуска, чак през 70-те години видях какво закусват чужденците на Слънчев бряг - така нареченото компле. Заради гостите държавата беше отделила луди пари, за да купи машина за пълнене на онези малки шарени кутийки с конфитюр и масло, които се поднасяха в хотелите. А на нас по пионерските лагери ни тръсваха в чинията по лъжица конфитюр, бучка сирене и парче халва. По същия начин закусвахме и в казармата - плюс чай с бром. Бромът трябвало да укроти младежките ни нагони. Оказа се, че бил с така нареченото "дълго освобождаване" - чак сега започнахме да му усещаме ефекта...ЦЯЛОТО ПРЕДАВАНЕ МОЖЕ ДА ГЛЕДАТЕ НА АДРЕС: http://www.tvplovdiv.com/potv/index.php?option=com_content&view=article&id=2982%20%20:---16082011&catid=36:novini&Itemid=65 А фурната на Димитър Йолтов - да припомним - е на Гроздовия пазар. |