 © |
Това, което се случва в Турция е изненадващо, но не и необяснимо. Извън статистиките за убити и ранени и репортажите от затворените летища случилото поставя редица въпроси. Как може в една страна управлявана от толкова убедително мнозинство и толкова обичан лидер да се стигне дотук? Всъщност турското общество не за пръв път е демонстрирало разделеност - напук на демокрацията. Предишните военни преврати бяха в името на светската държава, но резултатите бяха спорни. Така наречените "демонстрации в парка Гези" преди три години също показаха сериозно разделение на турското общество. Първото послание на превратаджиите - които да са те, беше с ключови думи "мир" и "човешки права". Дали не са могли да измислят нищо повече или в Турция наистина има дефицит на мир и права? Вероятно демокрацията не е само да имаш мнозинство и легитимна власт, но и да успееш да запазиш вътрешното достойнство на малцинството. Превратът очевидно не е дворцов, в него има замесени много хора, включително обикновени войници. Какво ги е накарало да тръгнат срещу демократичната власт - сляпо изпълнение на заповедта на командира, по "гюромихайловски", или убеденост, че тази държава може да бъде управлявана по-добре? Дали Ердоган сега ще има повод да управлява с още по-твърда ръка или ще търси помирение в разделеното общество? Свидетели разказват как в Истанбул излезлите срещу преврата не само развяват знамена с лика на Ердоган, но и целуват образа му. Точно този твърд електорат дали би искал помирение или ще иска отмъщение? Милиони излязоха на улиците, но колко са били тези, които са останали вкъщи и тайно са стискали палци за преврата - просто защото са загубили службата си, примерно, заета от някой партиец от мнозинството? Както казват някои, на Балканите зад всички големи събития има някакви малки битови интереси. Дали пък организаторите на преврата са действали под заплахата, че ще загубят постовете си? Как е възможно в една толкова контролирана държава да се формира тайно движение, което да тръгне срещу властта с танкове и самолети? От Гърция идва информация, че още вчера следобед по границата с Турция имало движение на военни части т.е. в Гърция се е знаело, че отвъд границата се готви нещо. А в това време Ердоган нищо не знае и отмаря в Мармарис. Отмаря или чака момента да се намеси и да укрепи непоклатимо своята власт? А може би и международния си авторитет като гарант на демокрацията в този район? Той вече получи подкрепата на великите сили, които едва ли го обичат, но още по-малко обичат несигурността в една толкова важна държава. Случилото се в Турция удивително напомня пуча срещу Горбачов, който също беше на почивка и също властта оцеля след като граждани излязоха срещу танковете. Само че тогава се появи на сцената втори човек - Елцин, който по-късно използва ситуацията, за да забрани КПСС. Какво ще последва в Турция - забрани, военни съдилища, прочистване на администрацията, или извличане на поуки? Демокрацията в Турция победи - най-общо казано. Но дали това е най-добрият модел демокрация? Въпросът е универсален. |