 © |
На последния конгрес на БСП, избрал Корнелия Нинова за лидер на партията, се говори за увеличаващия се натиск на "капитала върху наемния труд". А има ли натиск върху самия капитал? И кой ще защити капиталистите-изедници? Пътувам миналата седмица в пловдивска маршрутка. Колата ми е на ремонт и ползвам обществения транспорт. Купувам си билетче от шофьора. Той ми връща рестото, но забавя подаването на билета . Вероятно е зает с шофирането. Аз чакам и накрая получавам билетчето. След мен се качва дама. Подава два лева и съвсем ясно казва: Шофьорът подаде само рестото, дамата си седна спокойно - макар и да пътува вече като нарушител.. Поне 5 души наблюдаваха сцената и си мълчаха. Някой, който ползва по-редовно градския транспорт, сигурно ще ми се изсмее на откритието. Може това да е практика. Защото онзи ден сцената "без билет" се повтори. Всъщност зад тези две думи се крие следния диалог: - - На ти лева за теб - дето се блъскаш, а чорбаджията да го духа.
- - Правилно, да го духа. На една заплата не се живее.
Вчера пък видях следната сцена - пътник тръгва да слиза, но оставя внимателно скъсания си билет на седалката. За да го ползва някой друг. И чорбаджията отново да го духа. Както и общината, и държавата. Припомням, че пловдивският градски транспорт е частен. Когато беше общински, редовно пътниците на слизане си предаваха като щафета билетчетата. Но това беше протест срещу държавата и срещу раздрънканите и пушещи автобуси. Сега обаче превозните средства са съвсем нови - купени с кредити, които чорбаджията изплаща с голям зор. Вероятно защото печалбата не е тази, която е очаквал. И с всяко "без билет" ние му забиваме нож в гърба. И на никой не му пука. Важното е шофьорът да има за една-две мастики след работа. Та ще седне жертвата на натиска на капитала на пейката зад блока с още няколко пролетарии и ще обменят опит как са прецакали днес своя работодател. Някой път и аз сядам с тях. Само братовчедът Пенчо нямало откъде да краде - той работи на компютър и няма чекмедже. Той обаче ни разказва клюки - научил ги от фейсбук. Щото по ден уж работел на компютъра, но всъщност четял клюки. Като стане дума за неговия началник, и той като нас вика "да го духа". Много се караме като стане дума за футбол, но по други проблеми сме единни. Например всички се възхищаваме на гърците, дето постоянно протестират, а не като нас - дето се оставяме капиталът да ни мачка. |