 © |
Иван Хаджийски е описал как навремето в незнам си кой български град имало трима братя-тарикати. Всеки от тях бил в местното ръководство на различна партия. И каквито и да били изборните резултати, единият брат винаги бил на власт. И уреждал останалите. Непосредствено преди Десети и в България някои семейства се усетиха. Единият ставаше член на Партията, но останалите вече си траеха. Усещаше се, че на член 1 вече му се клатят краката и е по-добре да се снишат за момента. В годините на червено-синята мъгла някои семейства не можаха да намерят верния подход и се изпокараха. Едни комшии даже се разведоха през 97-а. Оказаха се от двете страни на барикадата, както се казва. Сега обаче нещата станаха съвсем непредвидими. И партиите станаха много. Налага се да викаме и братовчедите, когато чертаем изборната стратегия и разпределяме задачите. Само че какво стана - събираме се на имен ден на братовчеда Лазар, сядаме около масата, почваме да се броим и се оказва, че всички сме на власт. Аз например държах да си гласувам за Бойко Борисов. Защото каза, че е против задължителното гласуване. И че заяви как за него всички етноси били братя и сестри т.е. нямало да дърпа дявола за опашката. Оказа се обаче, че реално съм гласувал не за Бойко Борисов, а за Валери Симеонов. Чиято телевизия основно се занимава с това да дърпа дявола за опашката. Валери Симеонов бил "поканил" Бойко Борисов, говорили си нещо в "стаята на Цецка Цачева" и премиерът кандисал. Братовчедът Цанко, който по план гласува за патриотите, сега ми се смее. Вика, че любимият ми Бойко ми се изплюл на сурата. Той, Цанко, много не си подбира изразите, затова отговаря за патриотизма в семейството. Та на семейната оперативка на Лазаровден си припомняме кой как гласувал за задължителния вот и за гласуването в чужбина. И няма грешка. Всички сме гласували заедно - и ГЕРБ, и БСП, и Патриотичния фронт, и Атака, и АБВ. Само Гошо, Реформаторът, се чуди - на власт ли е още или не. След известни дебати по актуалните теми на деня и след третата ракия се появи предложението - да се създаде нов политически субект. Да го наречем "стаята на Цецка Цачева". Помежду си вече му викаме "кандърма кюше". Защото каквото и да ни обещават, както и да гласуваме, каквито и да се дебатите в пленарната зала, в крайна сметка става това, за което се договарят в Стаята на Цецка Цачева. Само Цанко, който е навирил перчема от два дни, вика: "Нека просто да й викаме "Стаята", защото не се знае дали утре ще е на Цецка Цачева - както вървят нещата. И ако днес още се каним, дали утре няма да се привикваме?" Цанко напоследък се издига по партийна линия и знае някои неща, които ние не знаем. Дали утре и той няма да има голяма стая в Народното събрание? А като го знам какъв шмекер е...Но това е друга тема. Та предлагаме в изборната бюлетина да има квадратче за "Стаята". Там където плюят на сурата на гласоподавателя. И ни карат да гласуваме зорлем. Щото иначе какъв е смисълът, след като те в Стаята си решават каквото си искат. Само че онези, уж в името на които или срещу които се прави всичко това, са го казали ясно "Зорлем гьозелик олмаз"! |