 © | | Бъдещият комплекс за крафт бира |
135-годишната история на най-старата българска пивоварна - пловдивската "Каменица", приключи днес. Производството се мести в Хасково. На 16 от всички 189 служители ще бъде предложено преназначение в пивоварната в Хасково, а 33-има ще бъдат временно назначени до пълното спиране на производствената дейност в Пловдив. 58 души, които са работили в отделите производство и логистика, отиват на трудовата борса. В Пловдив ще останат постоянно заети общо 82 служители от отдели търговски, финансов, човешки ресурси и други. На мястото на сегашната пивоварна, която при създаването е била извън града, в началото на 2016 г. стартира изграждането на нов мултифункционален комплекс с парк, музей на бирата и амфитеатрална сцена. Идеята е тук да се произвеждат уникални разновидности крафт бира. Собствениците на "Каменица" планират да продадат по-голямата част от терена. Става въпрос за парцел от 31 декара. Пивоварната е основана от двайма швейцарци – Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Единият бил механик, другият локомотивен машинист в Барон Хиршовата железница. През 1876 решават да се пробват в пивоварството. Напускат железницата и започват новия бизнес от Тепа Алтъ. Работата потръгва, стотината литра бира, които предлагат на ден, се оказват недостатъчни. Купуват от общината сегашното място и към 1881 година марката "Каменица“ започва да завладява града и България. Бирата се разнася в бурета, на талиги, теглени от унгарски коне. Наблизо има акациева горичка, под сенките започва да се точи бира и салашът бързо става любимо заведение на пловдивчани. Вече имаме пловдивска бира, но изчезва Осмото тепе. Правителството на Източна Румелия вместо да бърза да обложи с акциз бирата и да изпраща през ден контрольори, които да търсят кусури, отпускат заем на швейцарците – за да закупят нова техника и да създадат нови работни места. А изглежда там са работили хора, които са разбирали от този тънък занаят, защото през следващото десетилетие идват и първите медали от европейски и световни изложения. През 1947 година новата власт национализира фабриката, която има 132 души персонал и даже й сменя името с "Родопи“. Скоро след това обаче някой се сеща, че е глупост да унищожаваш утвърдена марка и "Каменица“ се завръща. През 1954 година, доколкото знам, държавата се бърка и плаща обезщетение на наследниците на създателите на пивоварната. Над 7 милиона швейцарски франка, което си е бая пара. Оказва се , че и новият социалистически човек обича биричката, производството се разширява, през 1963 година бутат стария комин и строят сегашния – тогава е бил вторият по височина на Балканите. Не знам кой е бил първият, но след 15 години това беше български комин – на "Марица изток“. Коминът е гордост за града, особено за махалата, където наричат новородените момчета с пожеланието "и пишката му да стане като на "Каменица“ комина“. Този лаф са го измислили в Кършияка, където стърчи коминът на Захарната, но той остава в сянка след 1963-а и вече изобщо не влиза в балканските класации. През 90-те години пивоварната е приватизирана и минава през няколко ръце - основно на международни компании. Местоположението й - вече в центъра на града, постепенно се превръща в сериозен проблем и вероятно това е причината за закриването на производството. |