 | | | ВТОРА КРЪГЛА МАСА: ВУАРР СЕ СРЕЩА С БИЗНЕСА | | Източник: ПОТВ | 14:36 / 01.02.2014 |
|  © |
Проект BG051PO001-3.1.07-0043 "Актуализиране на учебните програми във ВУАРР в съответствие с изискванията на пазара на труда"
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз
Схема BG051PO001-3.1.07
"Актуализиране на учебните програми във висшето образование в съответствие с изискванията на пазара на труда"
Инвестира във вашето бъдеще!
ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ
За втори път Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите и Пловдивската телевизия организираха кръгла маса по проблемите на връзките между образованието и бизнеса.
Тя е част от проекта "Актуализиране на учебните програми във ВУАРР в пазара на труда", който се реализира по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд към ЕС.
Не е тайна, че потребностите на трудовия пазар се разминават в голяма степен с качеството на завършващите кадри.
В първата Кръгла маса, излъчена през декември, бяха дадени доста примери за това разминаване. Имаше и ценни предложения.
След първото излъчване ректорът на ВУАРР проф. Димитър Димитров е организирал заседание на Ректорския съвет, констатаците и идеите са били обсъдени и в катедрите, защото целта на тези разговори е да се актуализират учебните програми.
Втората Кръгла маса се излъчи в сряда, 29.01, гости в студиото на ПОТВ бяха проф.Димитър Димитров - ректор на ВУАРР, инж.Ральо Ралев, кмет на район Северен - Пловдив, инж. д-р Венелин Терзиев, изпълнителен директор на "Скални Материали" АД, инж.Калин Киров, управител на "Стемо" ООД - филиал Габрово.
В началото проф.Димитров разказа за направеното след първия дебат. Гостите се представиха най-вече през призмата на образованието си. Оказа се, макар и на ръководни позиции, никой не работи точно по специалността си. Първото им образование е било по-скоро базисно, а след това са продължавали да учат, да специализират, да се самообразоват.
И веднага инж.Ралев постави въпроса за т.н. модерни специалности - маркетинг, мениджмънт, публична администрация. "Идват при мен млади хора, завършили публична администрация, казват, че можели да работят всичко - разказа той, - но като гледам какво са учили, те могат само да седнат на моя кметски стол - нищо друго конкретно не могат да правят".
В същото време от 6 районни кметства в Пловдив три нямат ВиК инженери. Никой не иска да става ВиК инженер. Липсват строителни техници, даже и да има млади хора с такава специалност, те не искат да работят с 500 лв. заплата.
Наскоро в кметството са взели петима стажанти, но само един от тях идва на работа навреме.
Липсва генерален национален анализ на пазара на труда - единодушно заявиха гостите. За последните 20 години има само едно проучване. А регионалните пазари на труда имат своите специфики, които не се познават.
Много важен момент е изборът на специалност. Трябва да се познава пазарът на труда - в момента и в перспектива. Докато младият човек избира първата си специцалност на доста млада възраст, когато не познава живота, то при избор на втора, по-тясна специалност, вече трябва да се разсъждава отговорно.
Проф. Димитров разказа за свои срещи с родители, които търсят съвет за своето дете. Според него при избор на професия трябва да се имат предвид три предпоставки:
1.Има ли младият човек влечение към дадена професия? Ако няма, тогава може да пропилее живота си.
2. Може ли тази професия да му даде препитание?
3. Може ли семейството да си позволи дадено обучение - все пак влечението към специалности от Принстън и Харвард едва ли е по джоба на родителите.
Инж.Валентин Терзиев определи състоянието на трудовия пазар като критично. От една страна има 12 000 незаети места, в същото време процентът на безработните е рекорден. Голяма част от младите хора работят не само това, което не са учили, но това, което въобще не могат да работят. А идват със самочувствие, претенции, но без никакви трудови навици.
А къде се учат тези качества?
Искат заплати от 2000 лв., защото имали "висше образвание". И можели всичко. А всъщност могагт за момента да работят като портиери и нищо друго.
А би трябвало да започнат с по-малко претенции и постепенно да натрупват умения и компетентности. Едно време чираците са плащали, за да учат занаят.
Според инж.Терзиев някои специалности, за които има глад, трябва да се субсидират. Все по-малко хора имат желание за инженерни специалност - това образование е тежко.В Англия, например, се субсидира подготовката на ядрени специалисти - за младежи с ограничени възможности.
Според инж.Ралев проблемът с претенциите е възникнал в годините на големия възход преди кризата. Тогава от Европа се ни съветвали да внимаваме, защото "ще прегреем". Това време на добро заплащане едва ли ще се върне.
Един от изходите, според проф.Димитров, е все повече специалисти от бизнеса да се срещат със студентите. Във ВУАРР - на семинарни занятия се канят експерти. Трябва да се признае обаче, че навсякъде има академични преподаватели, които са изостанали от своето време. Но те държат на своето присъствие, правят се спънки пред навлизането на "нехабилитирани" лица във висшите учебни заведения. Академичната общност ожесточено защитава себе си. Остарялото обучение в крайна сметка ражда излишни специалисти и излишни бройки.
Инж. Калин Киров акцентира върху "наследството" от средното образование, което тегне върху висшето.
Проф. Димитров даде прост пример за разликите във възпитанието на учениците. Едно време, когато след като направил беля, го набил учителя по физика, а след това го набил и баща му. Сега, когато ученик направи беля, родителят тръгва да бие учителя.
Три пъти проф. Димитров е изпращал писма до МОН с молба да се види какво става в средното образование - отговор няма. И идват ученици, които пишат името си ПетАр. Защото така си го пишели в интернет.
В разговора стана дума и за това, че има елитна прослойка ученици. Такива млади таланати винаги намират работа в "Стемо" - каза инж.Киров. Има три, шест и девет месечни програми за квалификация в различни сектори. На участниците в тях се осигуряват трудови договори, най-добрите остават във фирмата и се развиват. Някои от тях след това отиват в световни компании, нормално е в този бизнес да се крадат кадри.
Трябва семинарите в учебните заведения да не са лабораторни, да студентите да се включват в реални проекти.
Проф.Димитров съобщи, че във ВУАРР има клуб ЕЛИТ, който събира най-добрите студенти.
Инж.Терзиев постави и проблема с мобилността на работната сила. По този критерии ние сме последни в Европа - едва 4 процента от заетите в производството пътуват, а в Германия над 40 процента пътуват всеки ден повече от 50-60 километра.
Подобно е положението и във висшите учебни заведения - учещите там са главно от региона.
В предаването бяха поставени и други проблеми, проф.Димитров записваше старателно всяка интересна идея - за да може на тази база да се актуализират учебните програми.
Гостите поеха и ангажименти към ВУАРР - за продължаване и задълбочаване на сътрудничеството, което е от полза на всички.
Проф.Димитров обобщи, че трябва сами да се помогнем - чрез такива срещи, стажантски програми, гостуване на експерти, актуализиране на програмите и т.н.
Защото образователната реформа била като гробището - "не можело да се чака помощ отвътре".
Цялото предаване може да гледате на адрес: http://www.tvplovdiv.com/potv/index.php?option=com_content&view=article&id=1820%20%20%20:---16082011&catid=36:novini&Itemid=65
Коментарите, които оставите, ще бъдат предадени на ръководството на ВУАРР.
Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. ВУАРР носи цялата отговорност за съдържанието на официалните документи, а публикациите при никакви обстоятелства не може да се приемат като официална позиция на Европейския съюз или Министерството на образованието и науката. |
| | Пловдивската телевизия на живо |
публикувай коментар
