©

Изгонихме един кадърен българин. А вероятно и честен. Става дума за Михаил Петров -председателя на УС на "Кауфланд“. Бил ни заплашил с нещо.

Жалко, че човекът нямаше време поне да разкаже някои неща.

Идването на веригите и въобще на световните брандове в България е съпътствано с такива балкански далавери, че е много жалко, че не се е намерил човек, който да ги опише.

МЕТРО най-малко си изпати от местните нради, тъй като Иван Костов взе инвестицията едва ли не на личен отчет. А от МЕТРО назначиха на добро място сина на тогавашния кмет.

Кентъки фрайд чикън безпрепятствено строяха в десетки страни, но в Пловдив се оказа, че проектът им не отговаря на някакви норми. Поне докато не включиха в екипа сина на главния архитект.

Кауфланд си харесаха място в Пловдив, но се оказа, че докато подготвят документите, мястото е продадено за секунди на един наш човек. Който след това го препродаде – спекулативно, както казваме днес, на немците.

По същия начин бяха препродадени общинските рекламни площи, заявени предишния ден от Кентъки фрайд чикън.

Представителите на НОКИЯ постоянно бяха препращани към някакви "консултанти“. Докато си тръгнат.

Та с много български неща са се сблъсквали инвеститорите, ама си мълчат. Не казват колко се краде от обектите им, как българи дъвчат и преглъщат между рафтовете...

Та една история свързана точно с Михаил Петров.

Кауфланд решават да инвестират в България. Назначават Петров преди още да имат и един проект.

Архитект Валентин Маринов – бивш главен архитект на Пловдив, научава за инвестиционните намерения на немците от един наш футболист, който е играл в Германия и има нещо общо с веригата.

Решават да завяват някакви свои намерения пред Петров. Уреждат си среща с младия тогава мениджър, водят със себе си и "представител на пожарникарското съсловие“.

Защо? Защото има два варианта за строителство на магазините, по-евтиният обаче е свързан с много регулации – особено противопожарни. Представителят на съсловието обаче намеква, че регулациите могат да се заобиколят . При някакви условия, разбира се.

Пожарникарят си тръгва, останалите наши участници в срещата питат Петров дали е съгласен да се включи по подсказания от пожарникаря начин.

И тогава този обругаван днес човек казва: АЗ НА НИКОГО ЗА НИЩО РУШВЕТ НЕ ДАВАМ!

Та спомняйки си тази стара случка, арх.Маринов се пита – а дали в нея не е и ключът към днешната история?

Ами ако наистина този човек не е давал рушвети?

Не е назначавал роднини?

Не е купувал стока на завишени цени, а разликата е делял с някого?

Не е спонсорирал футболни отбори?

Не е пълнил партийни каси?

Не е давал на вересия – най-общо казано?

Не е ръководил Комсомола?

Не е учил в Москва?

За какво ни е такъв човек – той е срам за България. Вън!