©

След Столица на културата и Столица на спорта – малко по-нататък, Пловдив се оказа и Столица на българската журналистика.

За пръв път Съюзът на журналистите връчи своите годишни награди извън София. Поводът бе, че в Пловдив се чества 100 години организирано журналистическо движение.

Връчени бяха повече награди, отколкото едно време връчваха на "Златния Орфей“

Тържествата бяха уважени от кмет, заместник кмет и т.н.

Пишещият тези редове има някакво отношение към оранизираното журналистическо движение. Станах член на СБЖ преди 50 години, а някъде към 1987 година бях избран за председател на едно от двете тогавашни журналистически дружества. След това и за член на Управителния съвет на СБЖ. Този пост беше номенклатурен – одобряваха те от Градския комитет на Партията.

Скоро след 10 ноември 1989 година се състоя първият свободен конгрес на СБЖ. Бях избран за заместник председател на Комсията по проекторешенията. Председател беше Асен Агов. Събрахме се предварително в една от почивките – да обсъдим решенията. Една от първите точки беше медиите да се освободят от ченгетата.

По време на обсъждането в залата влезе Динко. Динко беше офицер и шеф на тогавашната редакция "Лъч“ в БНТ, която работеше за МВР. И пред всички той каза:

А бе, Асене, какви са тези глупости. Никога няма да разберете кои са агентите в медиите. Ще разкриете някой и друг левак. Даже мога да ви подскажа как да го направате. Прегледайте нашия вестник /на МВР/ "Народен страж“, там всяка година даваме разни награди. Вижте кои са наградените – всичките са наши хора.

На този конгрес избрахме за председател символа на свободното слово дисидентът Стефан Продев. Два часа след избора разбрахме, че той е станал главен редактор на "Дума“. Усетих, че започна голямото прецакване.

Събрах журналистическото дружество и си подадох оставката. Един колега ме нарече "предател“.

След няколко дни на заседание на Управителния съвет в София призовах колегите да си подадем колективно оставките и да дойде нов управителен съвет от млади хора.

Един не подкрепи идеята. Аз обаче завинаги се разделих с организираното журналистическо движение.

Та 36 години по-късно дали дойдоха нови млади хора? Или се сбъдна пророчеството на Динко от "Лъч“?

Та наградите в Пловдив ги връчи дългогодишната председателка на СБЖ Снежана Тодорова.

Ето какво пише за нея "Бърд“:

"Снежанка Тодорова – Федотова е известна с агентурното си име от Шесто на ДС "Виолета“. /факсимиле/ Колежката е била вербувана от о.р. Ангел Димитров и е осъществявала дейност по линия на зловещата политическа полиция – Шесто управление на ДС, Първи отдел, който следи художествено-творческата, научната интелигенция и средствата за масова информация. Особено показателно е, че веднага след 10-ти ноември 1989 г. е била издадена заповед за пълно унищожение на агентурното работно и лично досие на аг. Виолета, както и всички данни за дейността от всички картотеки на МВР. Това е симптоматично за най-ценните за ДС кадри и тяхното бъдещо интегриране при новите условия. Почти всички агенти от този калибър заеха ключови позиции в българските медии и обществено-политически живот през последните 25 г. до днес..."

Голямата награда за журналистика е получил Иван Гайтанджиев – активен деятел на БКП и БСП,  агент на Първо главно от 1974.

Потърсих списъка на останалите наградени, които – по съвета на Динко, би трябвало да са били агенти.

И към края – о, чудо, открих собственото си име.

Ха, сега де. Дали и аз не съм бил агент – толкова таен, че и аз да не знам?

И дали не е време отново да си подам документите за членство?

Евгений Тодоров