До Председателя на Народното събрание До Председателя на Министерския съвет До Българския Хелзинкски комитет До г-жа Доротея Дачкова – в. "Сега" Заявление от инж. Петър Христов Боров - Пловдив Във връзка с общественото обсъждане на законопроекта за закриването на Комисията по досиетата поставям въпроса каква беше и каква ще бъде ползата от съществуването на тази комисия, която гълта доста народни пари. Действително бяха разкрити може би хиляди служители и сътрудници на Държавна сигурност и РУ към ГЩ – и какво от това? Спор няма – диктатурата на ДС у нас и в Румъния като православни страни беше най-жестока, но историците общо взето мълчат. Разкритите живеят сред нас като уважавани граждани, заграбиха на безценица предприятия по време на криминалната приватизация, заемат държавни постове, независимо коя партия управлява, издават книги, в които щедро възхваляват дейността си, Българската академия на науките се е превърнала в приют за такива хора – скоро беше избран за кандидат-член такъв сътрудник – собственик на голямо издателство, в което всички членове на УС бяха все прикрити сътрудници на ДС и което пуска историческа литература, пълна с измислици и фалшификации. Защитниците на комисията не казват нищо смислено в нейна защита, както и над 200-та учени плюс 10-те бивши министри, които доведоха до катастрофа образованието плюс писателя Захари Карабашлиев не казаха нищо смислено срещу единния учебник по литература, история и география. Те искат да подчертаят, че г-н Иво Христов внася законопроекта за отмъщение, че баща му е бил обявен като офицер от РУ към ГЩ. И така да е, това не отменя въпросът ми за ползата за обществото. Историците и журналистите могат да се ровят колкото искат в архивите на ДА "Архиви" – аз самият скоро получих материали за мои роднини отпреди 100 години. Друг е въпросът, че както писах вече два пъти, днешните историци се отнасят с историята като с проститутка. Каква беше ползата от разкриването досега? Някой наказан ли е за престъпната си дейност в тези организации? Наказани ли бяха милиционерите, пребили и принудили към самопризнание шофьора, осъден от съдията "За Бога, братя"? Наказан ли беше самият съдия за смъртната присъда? В Пловдив беше разкрит председателят на Апелативния съд – пак си остана председател, нещо повече, получи незаконно голяма сума от държавата и я осъди. И ако прехвърлянето към ДА "Архиви"стане по същия закон, по който съществува тази комисия, какво основание ще получат разкритите да съдят държавата? Защитниците на тази излишна комисия прикриват, че тя беше създадена по време на правителството на Станишев – синът на един от най-близките до Тодор Живков, който е отговарял за тази служба. В правителството участваха хора на Доган – сам прикрит сътрудник на ДС, а и министрите са били такива. Участваха хора на царя, за който се говореше, че е докаран от генерал от ДС. А президент беше Първанов, който също беше прикрит сътрудник на ДС и не направи нищо за спасението на медиците от либийския затвор. Така че създаването на Комисията беше подигравка и предупреждение за обикновените граждани – "Вижте, ние сме пак тук. Не сме се мръднали." След това министър-председател стана Бойко Борисов – пак от тях. И какво – пак корупция, бедност, лъжи. Третата страна е, че за 20 години трябваше да не е останал нито един неразкрит. Какво са правили 20 години? И да разкрият някой нов, той ще е над 60 години. В каква държавна служба ще бъде назначаван? Четвъртата страна се състои в това, че на запад след 30 години отпада секретността и журналистите и историците получават свободен достъп до засекретените документи, освен до конкретни случаи. Имаше твърдения за вербуван френски министър. Така можем да твърдим, че сме вербували и някой американски президент. Досега не са изнесени случаи за разкрит български агент, освен за един турчин, докато съветски агенти бяха разкрити много. Петата страна се състои в изнесеното преди доста години от автор, който твърди, че за "разузнавачи" на запад са били изпращани синовете на върхушката да си поживеят, а техните "донесения" са се състояли в препечатки от тамошните вестници. Ако това е така, сигурно те са най-големите поддръжници на тази комисия. А на г-н Иво Христов му прави чест. Интересно е, че отново се събра една солидна група, която се нахвърли върху едно правителствено предложение без никакви смислени аргументи, както преди седмица по повод предложението за издаване на единен учебник по литература, история и география (някои имена се повтарят) в защита на една от редицата излишни държавни служби, каквито бяха един куп и по времето на комунизма. Вече писах за Комисията за защита на децата – колко деца е спасила от самоубийство, от измъчване, изоставяне, от убийство или ги е спряла да не станат убийци? Комисията за борба с корупцията – веднъж я ликвидираха, сега я възстановиха и включиха в нея председателката на АС – Пловдив, който ме осъди, след като внесох в него факти за корупция. Прокуратурата, която постоянно е осъждана за набеждане и плаща милиони народни пари на тези, които имат пари да я съдят, а често прикрива по един или друг начин престъпниците и делата се протакат до 20 години. Колко са осъдените за корупция? Госпожо Дачкова и вие, Дами и Господа от БХК, и Вие, адвокат Кашъмов, бихте ли ми отговорили? 30. 10. 2026 г. С уважение: Петър Боров (преследван и при комунизма, и при демокрацията, инженер, който не се страхува да ходи на лекар) |