©

Телевизизонният дебат в четвъртък предизвика значителен обществен интерес и измести такива грандиозни новини като разкриването на поредните нелоялни търговски практики от отрядите на Мая Манолова – включително нарушенията в кухнята на една търговска верига.

Този дебат стана възможен след като резултатът от първия тур се оказа не този, който предричаха социологическите агенции.

Практиката показва, че когато един кандидат или една партия очакват сигурна победа, избягват дебатите. Защо да рискуват?

Та по повод това събитие си припомнихме някои дебати от предишни години.

Историята може би започва през 1960 година, когато в САЩ вече има достатъчно телевизори, за да могат милиони американци да наблюдават двубоя Ричард Никсън – Джон Кенеди. Така както вече гледат боксови мачове – с едри планове.

Никсън е по-разпознаваем и се очаква да спечели, но след дебата нагласите се променят. Младият и по-харизмачитичен претендент обръща мача в своя полза. Някои казват, че причината била в лошия грим на Никсън.

Само първият от поредицата дебати събира 70 милиона зрители.

Нашият дебат в четвъртък – според БНТ, е събрал над 1 милион. Също не е лошо.

От тогава досега има написани хиляди страници с анализи на тази нова политическа практика.

В соцлагера такива глезотии нямаше. Представяте ли си Тодор Живков срещу Петър Танчев, примерно, преди избори за Държавен съвет?

Пръв май Лех Валенска – още като полски опозиционер, има силата да иска ТВ дебат. При условие, че в кадър постоянно да се показва голям часовник – за да се види дали властта ще се опита да изреже някакви изречения: дебатът е трябвало да бъде на запис.

Първият български канадидатпрезидентски двубой е на 17 януари 1992 година между Жельо Желев и Велко Вълканов. Водещ беше Димитри Иванов. Събитието и днес се помни с неочакваната реплика на "червения“ Вълканов "Абе, Жельо, ти турчин с фес ли си?“

Става ясно, че оттук нататък граници в дебатите няма да има и всичко е позволено.

Исторически е дебатът между Петър Стоянов и Богомил Бонев през 2001-а. Първанов отказва да участва.

Малко преди това в изследване на НЦИОМ на въпроса "Коя е личността с най-голямо политическо влияние в България?", Петър Стоянов е първи с 41,68 процента. Георги Първанов има мизерните 3,7.

На въпроса "Кой политик бихте предпочели за президент?" съотношението не е много по-различно - 49,4 срещу 3,8.

Срещу Стоянов обаче вървяха един срещу друг компромати: искал да въведе латиницата, върнал преписа на Паисиевата история, искал да пусне бежанците от Косово, които до един са престъпници и т.н.

Да припомним, че пред цяла България Стоянов извади един документ, от който става ясно, че Богомил Бонев е замесен в престъпни схеми.

Според Йордан Василев – от щаба на Стоянов, в понеделник има социологическо изследване, според което хората вярват на изнесените факти. Големите медии обаче започват да убеждават обществото, че докладът, откъси от който б яха прочетени, е компромат, че постъпката не е достойна и така нататък.

Всъщност, докладът срещу Бонев, е писан основно от американските тайни служби. Това са потвърждавали и Иван Костов и ген. Атанас Атанасов в студиото на ПОТВ.

След като Бонев все пак отпада, мощни парични потоци за един ден се пренасочват към Първанов и резултатът го знаем.

В петък вечерта преди изборите 7-8 телевизии излъчиха директно заключителния концерт на Първанов. Включително телевизии, които бяха създадени и поддържани от СДС. Колко ли струваше тази кампания и кой я плати?

Изводът какъв е: не е важно дали ще спечелищ дебата, важно е кой как ще го оцени.

Новото сега е, че вече има социални мрежи и борбата за оценка на случилото се пренася там.

Иначе отговорът на въпроса кой извърши гигантската манипулация и защо остава неясен и до днес. И ако електоратът не беше подведен, дали днес България нямаше да изглежда много по-различно?

През 2005-а Сергей Станишев се опита да предизвика Симеон Сакскобурготски на лаидерски диспут, но лидерът на НДСВ не се реши.

И т.н.

Между другото все повече експерти започват да омаловажават уж важните дебати. Особено когато участниците в тях са познати и публиката вече си има своите непоколебими пристрастия. Каквото и да се случи на екрана, "нашият“ кандидат "разбива“ другия.

След двата дебата на Тръмп с Камала Харис повечето анализатори даваха уж по-висока оценка на Харис, но резултатите бяха категорични в полза на Тръмп.

За случилото се в четвъртък ще можем да разсъждаваме най-добре в понеделник. И все пак това, което се случи беше полезно – повиши се завехналият интерес към политическите противоборства, имахме повод да анализириме двата вида поведение на претендентите.

Заговори се за използването от Йотова на риторична техника от типа на т.н.Gish gallop, която според Любомир Аламанов е най-често е използвана от "представители на т.нар. псевдо-патриотични партии". Появиха се и доста обективни анализи, читателите в социалните мрежи имаха над какво да разсъждават. Дали някои взеха решение как да гласуват в резултат на дебата?

А може би и политическата ни класа израстна. "Фесът“ изчезна от политическата риторика – поне на този етап...