До Председателя на Народното събрание

                                                                       До Председателя на Министерския съвет

                                                                       До Министъра на образованието и науката

Заявление

от Петър Христов Боров

Пловдив

                        Уважаема госпожо Председател,

                        Уважаеми Господа,

Позволявам си да Ви запозная с изводите ми от проведеното на 12. т.м. в НБ "Иван Вазов" – Пловдив представяне на книгите ми "Стефан Стамболов – гробокопач № 1 на съвременна България" и "Санстефанска България – провалът на реалността":

1.      Учителите не обичат да четат – не присъствà нито един, въпреки че покана беше изпратена до всички средни училища в Пловдив с предложение за представяне в самото училище (в книгата си "Отговорното възпитание срещу безотговорността в образованието" аз твърдя, че учениците не четат, защото учителите не изискват от тях да четат, а обвиняват учениците). В курсова работа ученик от елитно училище твърди, че България единствена спасила своите евреи, че Борис III отказал да прати войски на Източния фронт.  Но за първи път министър-председател уважи ученици, донесли международна слава на страната.

2.      Не присъствà никой от студентите – бъдещи историци (и техни преподаватели), беше отказано представяне в университета – страхът и омразата към новото, неконформното, и когато застанат пред учениците си, те ще прославят този най-тъмен период от новата ни история, ще величаят един полуграмотен лумпен, набеден национал-революционер (самоводенски плъх), основната цел на когото при участието му в освободителното движение е личното оцеляване (проф. Тодев), заковал първите пирони в ковчега на съвременна България с "избора" на Валдемар, с обливането с помия и отхвърлянето на княз Николай Дадиани – гарант за Санстефанска България, участник в отряда на ген. Гурко в Освободителната война, в която той, Стамболов, участва като мародер, и докарал подигравката на Европа Фердинанд. Тези бъдещи историци ще мънкат пред учениците, че великите сили принудили четворния предател Радославов да избере съюза с османците и ще мълчат, в името на фалшив патриотизъм, че Добруджа е освободена с тяхна помощ и че "съюзниците" не признават Северна Добруджа за българска и я ограбват.

3.      Нашата историческа наука представлява по-скоро инструмент за политическа пропаганда, превърната в такъв от престъпника срещу човечеството, военнопрестъпника и национален предател Богдан Филов. В статията си – отговор на 22-та историци, твърдящи, че не е имало монархофашизъм, аз писах, че историята не трябва да бъде оставяна на историците, защото те се отнасят с нея като с проститутка. С нашите историци се подиграват дори македонските историчари. В преподаването на историята ни съществува един крайно вреден наратив – за всичко, сполетяло България, да се търси виновник отвън, да се проповядва нашата безпомощност, да се прикрива некадърността и предателството на нашите държавници и генерали. Нашите историци отказват да доизследват събитията до дъно  и в историята ни зеят дупки. Принудени да приемем християнството от Византия, оставаме изолирани от Европа (всички православни страни са много по-бедни, по-корумпирани и по-склонни към диктатура от католическите и протестантските, поне в Европа и Сев. Америка). Било е предопределено да попаднем под османско иго без никаква съпротива. Обявяваме Санстефанска България за "свещена крава" (акад. Илчев), за измама, обвиняваме граф Игнатиев, а мълчим за глупавия Фердинанд. Твърдим, че нямало кой да допусне обединението на всички български земи, а мълчим, че се намери някой, който позволи на Гърция и Румъния да увеличат двойно територията си със земи, в които почти няма тяхно население, на Сърбия – да стане Югославия, на Турция – да си върне и Одрин, и Смирна, на Албания – да създаде втора албанска държава. Мълчим, че у нас нямаше Венизелос, нямаше Пашич, нямаше Братиану, нямаше Ататюрк (в "Петте еврейски заговора срещу България,… " твърдя: "България има всички ресурси да стане Белгия на Балканския полуостров, освен един – управленския"). Прославяме "блестящия" план на Фичев, който предаде Скопие на сърбите и Солун – на гърците и мълчим, че избягахме от Одрин, без пушка да пукне срещу османците. Обвиняваме ген. Радко Димитриев за провала при Чаталджа, а мълчим, че той два пъти настоява Михаил Савов да поеме командването. И въобще не споменаваме, че в 1915 – 16 г. можехме да вземем не само Одрин, но и Солун, и Скопие, и Ниш, и Кюстенджа и да ги имаме досега.  

4.                 Историческата ни наука е пълна с измислици и фалшификации. Излязоха много фалшиви биографии на Стамболов – там първенство държи Митю Гестапото с цели 3, но и акад. Иван Радев прибави 2 (за масите винаги трябва да има култ). Що за историк е проф. дистн Цв. Павловска, която твърди в сп. "Исторически преглед", че Стамболов не постъпил в Опълчението, защото не е допуснат от  царското командване като компрометиран като въстанически апостол, без да даде каквито и да било доказателства за някакъв подбор на опълченците? Що за историк е проф. дистн А. Пантев, който твърди, че Стамболов участва в Първия Църковно-народен събор, че той създал истинската българска държава,че демокрацията не може без диктатура, че е български Бисмарк (също и К. Косев)? Сифилитикът Ленин и незавършилият семинарист – поет Сталин, от които Русия (и България) не видя нищо добро, са много по-достоверни за сравнение.  

5.                 Историята ни до голяма степен е псевдонаука. В нея няма определение за въстание, но един куп набедени историци  описват някакво Старозагорско въстание, а има отрицания на Априлското въстание.  Историкът (проф.?) Николай Овчаров постоянно пише панегирици за страхливия некадърник Иван Шишман. Няма изследване на Септемврийското въстание с действителните жертви, на клането след преврата от 09. 09. 1944 г.  Председателят на БАН не ми отговори с колко степени (единици) Левски е по-светъл от Паисий (“Левски е най-светлата личност в нашата история"). Вече протестирах, че на правителствено ниво са обявени за светци престъпниците срещу човечеството, военнопрестъпниците и националните предатели. В най-новата ни история се прославя за божие благо унищожаването на селското стопанство и промишлеността, разпродаването за 3 млрд. € на предприятия за 30 млрд. €, величаят се полуграмотните икономисти Иван Костов, светата вода ненапита Жан Виденов с крадеца на милиард и половина лв. Климент Вучев (а за нас, пътниците от третата класа, вратите бяха заключени), премълчава се ултиматумът на Ан Макгърк, величае се 800-дневният Симеон, мълчи се за заменките и измамите на Станишев, за застоя на Борисов. Напълно се игнорира психиката на държавниците, а тя е важен фактор – виждаме го днес при Трамп.

6.                 Налице е нещо като цензура. Отхвърлена беше в сп. "Исторически преглед" статията ми за Стамболов на базата на две повърхностни некомпетентни рецензии (едната, полуграмотно написана, с обвинение в сталинизъм), Пловдивската община отказва подпомагане на книгите ми поради багряниния синдром, корупция и прокомунизъм,   "Хеликон" и "Хермес" отказват разпространение на книгите ми (разпространяват се широко хитлеристки), медиите не споменаха нищо за заявленията ми от 1 юни, 15 септември и 29 септември т.г.                                                                           

7.      Атаката на над 200-та учени срещу предложението за единствен учебник по история, литература и география е крайно повърхностна и неаргументирана. Не се посочват никакви данни за ползата от няколко учебника. Напротив, данните са много лоши. И вината за това е и на десетте министри, които се присъединиха към атаката.Твърдението на акад. Илчев за диктатура ми дава повод да мисля, че той ме е обвинил в сталинизъм. Проф. Мира Маркова признава, че не във всички европейски страни има по няколко учебника. Проф. Амелия Личева не обяснява защо "Преминаването към един учебник означава, че българската образователна система ще извърви пътя обратно – към ограничаващия режим, характерен за недемократичните общества." Всъщност няколкото учебника създават  ограничаващия режим, защото във всеки от тях авторите разглеждат само своите идеи и учениците, обучавани по един от тях, няма да се запознават с идеите в другите учебници, което би станало, ако в единствения учебник са изложени всички идеи по конкретен въпрос. Освен това писането на учебниците от преподаватели в университети, които не познават характеристиките на училищното образование, има за главна цел не гражданското възпитание на учениците, а прибавянето на точки при издигането в йерархията на авторите и естествено – възнаграждението. Съществено е това, че учебниците по литература и по история са пълни  с неистини, премълчавания,  инсинуации,  десоциализация (вж. т. 2-5). Те са вредни. Една държава –джудже (проф. Дуранкев) се нуждае не от няколко, а от истинно написани учебници . И естествено, никой от тези над 200 учени и десетте бивши министри не би посмял да излезе срещу мен да докаже, че не съм прав.

Забележка:  Т. 1 – 6 бяха написани няколко дни преди авторът да се запознае с изявлението на над 200-та учени от в. "Сега" от 22.10.2026 г., но заявлението не можа да бъде изпратено поради тежкото нараняване на автора, а повдивските медии (вж т.6) не  споменаха за неоценимата помощ, която му оказаха г-жа Теодора Лалова от Пловдив и г-н Георги Кумчев от Асеновград, като го вдигнаха на крака, докато лежеше безпомощен почти в безсъзнание, превързаха го и останаха до него, докато се съвземе.

26.10.2026 г.                                                                    С уважение: Петър Боров