Пред камерата виждаме един много уморен ,а на моменти и измъчен човек, който прекарва вече почти пет години в пряко, ежедневно управление на войната. Още от първите минути става ясно колко е изтощен. На стандартния въпрос "Как вървят нещата?“, той отговаря, че почти не спи, тъй като нощем води разговори с военните командири, пренасочвайки остатъците от противовъздушната отбрана на страната от един регион към друг.

Две истории, са особено потресаващи. Първата е за ракета, която за броени секунди поразява детска площадка; от прозорците на апартаментите си родители наблюдават как децата им биват разкъсани на парчета. Втората е свързана с връчването на посмъртни отличия на семействата на загинали войници: "Връчваш награда на баща, усещаш силата на ръката му, а той тихо пита: "Може ли да се прегърнем ?“. В този момент вътрешно просто преставам да съществувам. Тези хора вече ги няма – те никога повече няма да бъдат същите.“

Когато интервюиращият се опитва да го върне в миналото, показвайки стари снимки от Кривий Рог, кадри от студентската му хумористична трупа, работата му по озвучаването на "Падингтън“ и откъси от "Слуга на народа“ Зеленски ги наблюдава с известно отчуждение, сякаш те принадлежат към житейската история на някой друг.Спомня си февруари 2022 г. без никакво чувство за героизъм. Разказва, че през първите 20 дни просто е тичал от кабинет в кабинет, воден от адреналина, провеждал е безкрайни телефонни разговори и се е опитвал да организира доставката на вода и храна за Киев. Страхът , както и пълното осъзнаване на случилото се го връхлита едва три седмици по-късно, когато става ясно какво се е случило в Буча и са открити масови гробове със стотици убити жители.

Давайки за пример Буча, той обяснява защо изпитва дълбоко, тлеещо раздразнение, когато хора отвън подмятат, че е време бързо да се постигне споразумение с всички: "Представете си, че в САЩ или Великобритания бъде открит масов гроб с 500 души, които са били измъчвани, с вързани ръце. Как изобщо би могло просто да се прости всичко след това?“

Останалата част от разговора е посветена на задънената улица, в която украинците , а всъщност и всички останали се намират в момента. Зеленски обяснява причините за войната съвсем просто: Москва се опитва насила да възстанови Съветската империя, тъй като ориентирането на Украйна към Европа окончателно би погребало този проект. Когато обаче дискусията се насочва към настоящата ситуация, в думите му проличава осезаемо чувство на разочарование.

Близо една пета от територията е окупирана, източните райони са подложени на тежки бомбардировки, градове остават без електричество, а хора загиват всеки божи ден. В същото време всеки разговор за прекратяване на огъня се сблъсква със сериозна пречка: от Киев се иска да се изтегли още повече от укрепените си позиции , без никакви гаранции, че след година офанзивата няма просто да започне отначало.

Освен това стои въпросът за Тръмп и ударите по петролните складове. Тръмп публично разкритикува Зеленски за атаките срещу руски петролни рафинерии.

Ясно е колко болезнено приема Зеленски това отношение: собствената му страна е в пламъци, Москва отхвърли предложението му за взаимно прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура, а САЩ пренасочват ракети ,платени от Европа за системите "Пейтриът“ към Близкия изток; и въпреки това именно той е обвиняван за цените на горивата в Съединените щати.

Целият разговор оставя у човек доста мрачно усещане. Един мъж се оказва притиснат между ежедневните смъртни случаи в собствената си страна и прагматичните пазарлъци на съюзниците ,които имат свои собствени избори и свои собствени сметки, с които да се съобразяват,но той вече не може да се оттегли от тази надпревара.

Ayan SharipbayevВижте по-малко

Veraze BG