©

В 154-то издание на най-пловдиското тв предаване "Трите Най“ Йоана Криста Соколова продължава да наднича през пловдивските витрини и да открива какво е имало зад тях преди 40-50 и повече години.

След като откри Оказиона – там, където се продаваха основно стари ценни неща, тя ни припомни какво имаше зад една друга популярна витрина на Джумаята. Става дума за Антикварната книжарница, където можеха да се намерят книги, които никъде другаде ги няма.

По ред причини социалистическите издателства не искаха да издават творчеството на Карл Май, Едгар Уолес, Емилио Салгари и други търсени автори. В един архаивен запис от 2001 година тогавашната книжарка в Антикварната София разказва какво се е търсило в онези годни, а вече покойният Димитър Симитчиев-Семката си спомня как като деца са измъквали от семейните библиотеки книги, продавали са ги и с парите са купували боза, баклама и локум.

Ето какво пише за Антикварната в първия том на "Запомнете Пловдив“ Евгений Тодоров:

По едно време на витрината имаше списък на книги, които се търсят за изкупуване. Мисля, че там фигурираха "Скитникът–евреин" и "Мъртвите сибирски полета". Всъщност това беше първата класация на бестселъри, която някой публикуваше.

Сред "хитовете" бяха и "Вечната амбър" и "Отнесени от вихъра". От сериозните книги много търсена била Данчовата енциклопедия" – казват едновремешните експерти.

Последното заглавие в списъка беше "Половият въпрос" от Август Форел.

Тогава бяхме пубертети, всичко свързано с половия живот ни интересуваше неимоверно и си мечтаехме един ден да ни попадне тази книга. Кой знае какви тайни имаше в нея. А може би имаше и картинки.

В и около Антикварната кипеше и тайна търговия, за която ние и не подозирахме. Част от изкупените книги се криеха от продавачките и се препродаваха на софийски антиквари, тъй като в столицата цените на редките издания била много по-висока.

Тогава пловдивски любители на антикварната литература решили да спретнат номер на продавачката. Написали донос, че купува и продава вражеска литература. Дошла проверка инамерили нещо от или за Мусолини т.е. фашистка книга. И женицата била тутакси уволнена. Каналът към София прекъснал и ценните книги се пренасочили към доносниците.

Казват, че една от най-добрите библиотеки не само в града, но може би и в цяла България, е тази на Наско Гарвана. Много хора помнят сергията му от другата страна на Джумаята – под тополите. Това в по-късните години. Гарвана не само купува и продава, но след 1989-а година основава издателство "Маг 77" и започва да преиздава любимите си книги. А той е от хората, които много добре са знаели за какви книги са били зажаднели хората.

Отдавна я няма сергията на Гарвана, след смъртта му дъщеря му Мимито продължи с издателската дейност. Е, не издава Карл Май и Емилио Салгари – мина им времето.

В Антикварната работеха София и Лилито. Лилито беше гадже на поета Добри Тонев. Ето още една картинка от Джумаята: Привечер, Антикварната вече затваря, отпред стои Добри с бяла риза и буен перчем и чака Лилито да излезе. Тръгват нанякъде, а минувачите им се радват – каква млада и красива двойка.

И двамата вече са покойници.

София пък направи една от първите частни книжарници, развъртя голям бизнес в първите години, но какво прави, след като и в този бранш дойдоха големите вериги – не знам.

Около Антикварната се върти и младият Велко Парашиков – чешит, несретник поет и сатирик с прякор "телбод". На визитката му пише "Велко Парашиков – общественик". Кратко и ясно...

Преди Антикварната тук е била прочутата аптека на Братанов " Златний лев“. В "Трите Най“ - ако го гледате на адреса долу, може да научите много интересни неща за тази прочута фамилия, както и да разберете какъв е следващият въпрос

https://www.youtube.com/watch?v=c_XqhuPiGso