“Презрението към изявената личност е изконен български обичай. У нас човекът, който си е позволил да излезе над определено ниво, е извършил престъпление срещу общността." Иван Ланджев за хейта срещу Георги Господинов ("Дойче веле")

            Аз допусках, че Георги Господинов може да стане Нобелов лауреат – не заради таланта, а заради рекламата и повече заради това, че в Нобеловия комитет можеха да си кажат: "А, бе, има една държавичка, която още си няма лауреат, а комшиите ѝ имат, дайте и на нея да дадем." както дадоха на Шолохов. И естествено, не се зарадвах, когато не му го дадоха, както и останалите все още в България няколко милиона българи. А ако бяха го направили, щях да вдигна рамене, както при присъждането на Шолохов, и дума нямаше да кажа. Що се отнася до  хейта срещу Георги Господинов, той безспорно се дължи на една малка купчинка неизвестни мен и на останалите милиони българи, които може и да не са  чували нещо за него.

            Това, което ме нервира, е горното твърдение на този писател, от когото не си спомням нещо да съм чел. Не че този обичай го няма в България (естествено е да го има и при всички други нации), но той си е обичай на едно дребно малцинство. И Вазов е бил отричан, но някой да помни нещо за неговите отрицатели (Пенчо Славейков малко насила стои в учебниците)? А Вапцаров направо го разстреляха, и позорното е, че бойкоборисовци обявиха неговите палачи за национални герои.

В края на краищата и Георги Господинов, и Иво Ланджев, и Милен Русков са си кабинетни хора, които знаят, че хлябът расте на хлябното  дърво. И от  последния не си спомням да съм чел нещо, а от Господинов се заинтересувах покрай рекламата му. Когато потърсих "Времеубежище", библиотекарките почти едногласно завъртяха глави, казаха ми, че е заради превода от англичанката. Все пак прегледах книгата и се сетих, че преди няколко години след няколко страници я отхвърлих с отегчение. Също прегледах "Физика на тъгата" и стиховете му донякъде (трудно ми е да ги приема за поезия - за мен поезията е симфония от музика и мисъл!). А за епизода с неговия дядо, когото е крила унгарката и той ѝ направил дете, се учудих – от какво го е крила? И ми мина мисълта, че е бил дезертьор – българските войници се разбунтували, не искали да воюват в Унгария, имало е дезертьорства, разстрели (Хитлер затова не е искал българска войска на Източния фронт). Романът, който четох с вълнение, беше "Майките". И "Кръв от къртица", макар че читателите в САЩ ще останат с впечатление,че сме някое  примитивно племе някъде в в джунглите на Амазония.   

Така че Иво Ланджев нека да си остане с мъката по хейта. Но е хубаво и "Дойче веле", и "Труд", и другите медии да дават място на по-смислени неща.