©

Имах възможност в продължение на близо двадесет години да посещавам всяка година редовно ГДР преди падането на Берлинската стена. В ГДР имах много приятели. Добри приятели, за които винаги бях добре дошъл. Посрещаха ме като скъп, очакван гост. Имах приятели в Берлин, Дрезден, Десау, Ваймар. Никога няма да забравя искренното гостоприемство на германците.

В училище в основните класове немският език не ме привличаше – въпреки че няколко поколения от моите прародители са владеели отлично немския език. По онова време свързвах този език с фашизма, с Хитлер. В училище ни втълпяваха  по отношение на Германия и германците лоши неща.

Винаги ще изпитвам благодарност към гимназиалната учителката по немски език Златка Цицелкова, на която дължа много при изучаване на немския език. Много често, отивайки на работа, се засрещам с една госпожа, която много ми прилича на нея. Може да бъркам. Ако е тя иска ми се да я прегърна......

Доста по късно успях да науча доста добре немския език.Научих се дори да чета книги написани и на готическата азбука. Запознах се с творчеството на великия Йохан Волфганг Фон Гьоте и неговия Фауст. Оказа се,че почти няма тема по която Гьоте да не е писал. Неговата теория за цветовете все още е актуална и не знам дали някой е писал след него нещо за цветовете.

Владеенето на немския език ми даде възможност да общувам с много германци.Различни по професия и образование ,от различни градове и с различни интереси.Как може да разбереш един народ ако не знаеш езика му,не поприказваш с различни на различни теми?!

 Имах приятелка германка.Тя идваше в България , аз отивах в нейния град Десау.  Приятелството ни  продължи 3-4 тодини.Нощувах в нейната къща, закусвахме,обядвахме и вечеряхме заедно. Никога няма да забравя топлите пухени завивки в леглата и. Юргани дебели половин метър пълни с гъши пух,които само за минути те стопляха завивайки се с тях.

Имах възможност да посетя няколко пъти и бившата ГФР по същото време.

Все още има много голяма разлика в стандарта на живот в източната и западната част на Германия. И хората дори и днес са все още различни.

Преди падането на Берлинската стена ГДР беше в много лошо състояние във всяко едно отношение. Икономиката й беше слаба. Магистралите, първокласните, второкласните пътища бяха в лошо състояние поради липса на средства. Дори и отпуснатите 300 милиона западногермански марки през 1989г.не можаха да помогнат за подобряване на условията.

Най-голямата беда за Източна Германия бяха разположените в нея окупационните съветски войски. В ГДР живееха стотици хиляди окупатори руснаци. Много руснаци са заченати, родени и израснали в  ГДР. Имаше изградени цели квартали във всеки по голям град населен с руснаци. В техните квартали имаше магазини, здравни заведения, училища само за руснаци. В тези техните магазини липсваше само алкохолът.

В Берлин руснаците живееха в многоетажни жилищни сгради изградени специално за тях. Изграждането им ставаше с пари от ГДР.

През деня рядко можеше да се видят руснаци по улиците и пътищата. Те обикновено се движеха с камиони най-вече през нощта. Може би за да не ги виждат. Къде отиваха и какво правеха така и не разбрах.

Спомням си за един неприятен ицидент. Пред очите ми съветски камион връхлетя върху детска количка с бебе. При удара бебенцето изхвърча от количката и падна на пътя.Съветските шофьори бяха застанали до камиона и гледаха без да окажат някаква помощ.

Една нощ, пътувайки далеч от магистралите, видях,че бензинът ми свършва. Денонощни бензиностанции имаше само по магистралите .По останалите пътища имаше бензиностанции през всеки 30-40км., но те затваряха в 18,00часа. Спрях колата на една отбивка и застанах с празната туба до мен. След малко до мен спря военен съветски камион. Носех няколко бутилки коняк Слънчев бряг. Дадох една бутилка на руснаците, а те от туби ми напълниха резервоара догоре.Д адох им още една бутилка от благодарност. Единия от руснаците донесе още две пълни с бензин туби. Отказах да ги взема.Благодарих им и се разделихме.

                                                                              арх.Олег Каразапрянов

                                                                           oleg5@abv.bg

Пловдив,10.10.2026г.