©

В 150-ия брой на ТРИТЕ НАЙ -рубрика на Пловдивската телевизия, Йоана Криста зададе един въпрос, на който затрудни даже доказани познавачи на пловдивската исстория.

Сега един от оринетирите около ул.Райко Даскалов и ул.Богориди е МВР-то, разбира се.

А едно време това е било Аджемското кафене, което се е намирало точно отсреща. Сега там е Поликинаката на МВР.

Спомени за това кафене могат да се намерят единствено в стари предавания на ПОТВ от рубриката "Запомнете Пловдив“, които са качени в Ютуб и във втори том от поредицата "Запомнете Пловдив“ от Евгений Тодоров. Ето какво четем там.

Спомени на Пенка Кукладжиева:

Център на махалата беше Аджемското кафене - знаеха го в целия град. Беше останало от турско време.

В кафенето влизаха само мъже. Те седяха на миндери - турци, арменци, българи и четяха вестници.

Турците не отиваха сутрин на работа, докато не минат през 2 кафенета да се разсънят

Кафето се сервираше на табли, често с бяло сладко, в чаши без дръжки. Хората седяха по турски, говореха тихо, чуваше се дори сърбането. Някои пушеха наргиле с колба и дълъг маркуч.

След години кафенето замря, но остана големият чинар в двора.

Срещу кафенето е сградата на полицията - пострена преди Девети септември за Сметна палата. Там имаше противобомбено скривалище, в което се криехме по време на тревогите. Макар и да бяхме под земята, до нас достигаше страшен тътнеж.

Спомени на Хазарос Домбакян:

В най-западната част на кафенето се намираше малка кухня където се вареше кафето, а отвън бяха сервизните помещения и тоалетната. Дворът заемаше три четвърти от цялата площ. Кафенето води името си от един персиец Аджем, който го е основал. Имотът е бил вакъфски и там са се плащали наемите. В източната част на сградата имаше билярд, Играеше се с 3 топки и целта на тази игра беше черната топка да удари червената, а после бялата. Наглед проста работа, но всеки играч трябва да прави сложни геометрични фигури така, че с една топка да удари другите две топки и това се наричаше карамбол. Много се посещаваще кафенето заради билярда, особенно след 4-5 часа. Имаше часова ставка, чакаше се ред. Това беше през 1941 – 44 година. Някъде се водеше война, ние играехме билярд. Имаше двама арменци постянни посетители - шампиони на билярд. Единият се казваше Жамакорзян на български преведено Часовникаров, той наистина си беше часовникар. Тези мъже са достигали до 15-20 карамбола това е много трудно. Като дете съм ги гледал, учил съм се от тях, но съм правил най-много 4-5 карамбола.

Освен праволинейни удари имаше и фалцови удари, много тънкости има в билярда, това е много фина игра.

В западната част на салона имаше една малка стаичка където се варяха кафетата. Там имаше голяма пернишка печка, за която баща ми купуваше всяка година по 3 тона антрацитни въглища. Въглищата ги караха от една мина край Своге, те бяха по-калорични от известните пернишки въглища. Отгоре имаше голяма чугунена тава 40 на 50 см., която се пълнеше с много фин пясък от Марица. Този пясък се нажежаваше и в него се слагаха джезветата с кафе. Точно тази техника на варене на кафе е оригинална за Аджемското кафене, никъде другаде не съм я виждал. Баща ми я беше наследил от по-стари кафеджии.

Имахме един кафеджия, Летиф се казваше, когато аз бях 12-13 годишен, той беше 28-29 годишен - слаб висок момък турчин. Беше истински виртуоз, по 6-7 джезвета местеше, кафето вдигаше каймак, но никога не прекипяваше.

Имаше два вида чаши, в които сервираха кафето – алатурка и алафранга чаши. Първите бяха по-стари, те бяха много плътни като купички без дръжки. А алафрангите са като съвременните чаши за кафе с дръжки. Най-често Летиф правеше два вида кафе - тежко сладко алатурка и тежко сладко преварено. Тежко сладко алатурка кафе се правеше с много кафе и малко захар, но малко се вареше и Летиф вземаше купичката и от 5-6 см. Височина сипваше бавно кафето за да не се разбие каймакът и да стане дебел.

А тежко сладко превареното се вареше повече с по-малко кафе. Летиф тогава наливаше от 15-20 см., наливаше виртуозно - за да станат мехури. На това му викаха "кафе на очи". Тогава беше военно време и кафето не се продаваше свободно. Имаше и черна борса. Баща ми с големи усилия и връзки доставяше кафе. Чистото кафе беше 40%, а леблебията 60% . Не се сервираше само чисто кафе, а и никой не го пиеше.

Да кажа две думи за двора, той беше на мястото на днешната поликлиника. В него имаше 3 бряста, като два бяха в източната част на двора в южния и северния ъгъл, а най-големият беше в северозападния край на двора. Той беше толкова голям, че трима човека възрастни с разтворени ръце не можеха да го оббхванат. Тези брястове лятно време хвърляха широка сянка и дворът беше прохладен. Освен това в средата на двора имаше голям шадраван – към 5-6 метра дължина. Баща ми така го завари, той само сложи наоколо червена пръст като на тенискортовете, за да не се задържа кал.

На масите освен, че се пиеше кафе и чай, се играеше табла и карти. Имаше две атрактивни групи играчи на румб. Това е специална игра, която е много умственно заангажираща. Понякога по 6-7 часа играчите не ставаха и бяха толкова капризни, че всеки ден искаха нови колоди карти,

Имаше една колоритна личност, посетител на кафенето, дядо Янко Чуката, който беше борсов посредник и всички сделки ги вършеше от кафенето. Като почнеше от 8 часа сутринта, та до 5-6 вечерта седеше с още двама-трима борсови агенти, баща ми само на него сервираше чисто кафе без леблебия - тежко сладко и преварено. Щом се зададеше и веднага някой викаше "кафе за дядо Янко Чуката“, поръчката отекваше из махалата. Ние, хлапетиите, които играеха вън, също подвиквахме, за да си направим майтап със сервитьорите. Вечерно време през лятото кафенето се посещаваше изключително от семейства, защото беше прохладно. За децата имаше набоден локум на клечка.

Следващия въпрос в ТРИТЕ НАЙ е свързан с една врата отсреща. Вратата под кооперацията, която се намира вляво от сградата на ОД на МВР. Сега там са се настанили кантори на нотариуси.

Какво обаче имаше едно време зад таззи врата?

По пустия днес коридор до начаото на 90-те години имаше опашка от хора с биещи от вълнение сърца. Притеснени те чакаха да им одобрят едни молби – какви бяха тези молби?

Ако не може да се ориентирате за кое място става дума – гледайте запис на предаването

https://www.youtube.com/watch?v=m7UUHiQ5uyw

Още спомени от Пенка Кукладжиева може да намерите на адреси:

https://www.youtube.com/watch?v=XVAH65mvw6U

https://www.youtube.com/watch?v=8wg8qVzbOuk

Нбуриката ТРИТЕ НАЙ се реализира с доброволен труд – вече без никаква подкрепа нито от Община Пловдив, нито от пловдивския бизнес.