 © |
По-възрастните пловдивчани не може да нямат спомени от ресторанта на Сахат тепе. Сигурно с много тъга ще си спомнят приятните часове прекарани на терасата на ресторанта, от която се откриваше чудесна гледка към града. Ще си спомнят за ресторанта с тъга , защото през 1975г.той беше разрушен до основи. Не знам дали ресторантът беше притегателната сила, но през онези години тепето беше препълнено от хора от сутрин до вечер. Беше едно от най оживените тепета. Спомням си, че градската управа на Пловдив имаше идеята на същото място да построи нов ,модерен, бляскав ресторант, който да носи едно от старите имена на река Марица- "Хеброс“. Може би някои са си представяли огромен ресторант с "яки бетонни стени". Това се случва когато кмет на Пловдив беше Диран Парикян, който по професия и призвание бе строител или по точно истински "зидар". Особено днес не знам защо ние българите обичаме да разрушаваме с лека ръка старото, старите сгради с оправданието,че на тяхно място ще построим нови, модерни по- хубави. Разбирам ги строителните предприемачи. За съжаление не винаги това става с успех. Ние разрушаваме не само сградите, разрушаваме историята на града и неговата памет. Едно от малките изключения свързани с масово разрушаването на сгради е делото на французина Жорж-Йожен Осман (на френски: Georges Eugène Haussmann), известен като барон Осман;/27 март 1809 –11 януари 1891/. Осман е роден в Париж, в протестантско семейство от немски произход (на немски фамилията звучи като "Хаусман“ (Haussmann) и няма нищо общо с турската Османска династия). Името му завинаги ще остане свързано с огромните градоустройствени промени на Париж. Той предприема и извършва огромни промени в столицата на Франция - град Париж. Всичко това е свързано с разрушаването на стотици сгради, за да прокара нови широки улици , булеварди,да построи под тях водопровод, канализация. Всичко това се случва по времето на Наполеон ІІІ през годините 1865 г-.1869 г., когато Осман получава заем от 250 милиона франка за осъществяване на идеите си. Почти две десетилетия по време на управлението на Наполеон III и още около десет години след това по-голямата част от Париж е строителна площадка. Според историческите данни кафене на Дановия хълм е съществувало още в далечната 1880г. То се е намирало на един хвърлей разстояние от Часовниковата кула. От градския "бомонд“ идвали тук по една стръмна уличка откъм "Джумаята“ да постоят на хлад в топлите летни вечери, да послушат военната музика, да изпият чашка кафе или пък "илимоната“, пише изследователят Никола Алваджиев. На 3 август 1932 г. Пловдивската община обявява конкурс за построяване на бюфет на това място. На 19 февруари следващата година, заведението е открито на мястото на бивша турска барутница. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров. Постройката е едноетажна, масивна, но елегантна с олекотена конструкция великолепно вписваща се в характерната околна и изцяло отговаря на всички изискавния на ландшафтната архитектура. Ресторантът е бил най-екологичното заведение, проветрявал се от всички страни, а музиката огласяла четирите краища на Пловдив. След 1944 г. той продължава да работи под името "Младежка среща“. В наши дни е запазен единствено фонтанът. Преди доста години бе обсъждана идея за възстановяването на бюфета в предишния му вид.Хубавата идея пропадна. Пазя много спомени от този ресторант. През деня ,по обед в ресторанта ме водеше моята баба, родителите ми бяха на работа. През тези часове пак имаше доста посетители, пловдивчани и гости на Пловдив. От ранна пролет до късна есен вечерно време всички маси бяха заети.Имаше и оркестър.Когато накрая келнерът идваше на направи сметката към нея прибавяше и някаква сума пари за оркестъра. Спомням си, че съвсем близо до ресторанта винаги стоеше паркиран един автомобил марка Мерцедес. арх.Олег Каразапрянов 16.09.2026г. oleg5@abv.bg Още за ресторанта и за Сахата: "НА САХАТА С ХАРИ БАБИКЯН, СТЕФАН ГРИГОРОВ ЙОРДАН ТЕРЗИИСКИ И НЕНКО БАЙРАКТАРОВ" https://www.youtube.com/watch?v=J_Y8HHT17rE | 
публикувай коментар
