През онези години в махалата Понеделник пазар имаше много деца. Сигурно съм забравил някои от тях.

През онези години нямаше интернет, дори телевизия нямаше. Хората слушаха старите си радиоапарати. Възрастните слушаха със затаен дъх политическите радиокоментари на Карло Луканов, които  излъчваха надвечер.

Естрадна музика по радиото нямаше. То нямаше и естрадни певци освен  Ирина Чмихова с нейното елече. Имаше едно предаване в 15,30 часа по радио София "Музика реклами", пускаха хубава музика. Западна музика можеше да се чуе по някаква турска радиостанция, казваха и "чешит музика".

            Особено през лятото децата излизаха навън и играеха от сутрин до вечер. А игри имаше много. Играеха на народна топка, чилик и мачка. Момчетата играеха на джамини. Вдигаха буки, правеха си чаркми - едни красиви хвърчила, които се издигаха високо в небето.

            Сещам се за по големите момчета. За синът на Митко, който имаше каручката теглена от магаренцето Радка и живееше с родителите си на ул. Патриарх Евтимий №44.. Беше едно едро,силно момче. Вече се чувстваше голям и за него момичетата бяха по- интересни. На нас по малките не ни обръщаше вече внимание. Скоро се ожени и заживя с жена си при родителите си. След време им събориха къщата и цялата фамилия изчезна.

            Другото по възрастно от нас момче беше Павел Петров, който живееше на ул.Съединена България 11, на четвъртия етаж. Беше син на уважаваната аптекарка Петрова. Всички му викаха Бебо, все едно че е някакво малко дребно момченце .А той беше едър силен младеж. И той скоро се ожени. Дълго живееха заедно майка син и снаха.

            Гинка и Васко бяха деца на бакърджията, живееха  на ул."Патриарх Евтимий" №40. Бяха две,три години по-големи от мен. След като им събориха къщата около 1961 г. и те изчезнаха завинаги.

            С Румен Робев учихме  в съседни начални класове в училище "Йоаким Груев". Румен живееше на ул. "Патриарх Евтимий" № 42. Бяхме добри приятели с него. Разделихме се когато им събориха къщата. Повече не го видях. Майка му не работеше, грижеше се за къщата и семейството. Много често неговата баба и моята ни водеха на разходка.Много обичахме да ни водят на Сахат тепе през топлите летни дни.Там играехме на воля по цял ден. Носеха ни и закуска, та когато пригладнеем да може да похапнем нещо. Бабата на Румен е била учителка. Беше много мила жена.

В махалата отнякъде идваше  едно момче на моята възраст, казваше се Жан.  Всеки ден идваше да играем.

            В къщата на Румен на първия етаж живееше Гошо, Гочето както му казваха всички.

Беше 3-4 г.по голям от нас. Увличаше го техниката. Вече можеше да кара мотоциклет. Не знам къде се беше научил.

Пак в къщата на Румен, на първия етаж към улицата живееше Смарона -беше 5-6 годишно малко, красиво момиченце.

На същата възраст беше и Румито Станчева. Живееше на ул. Патриарх Евтимий №46.Още едно весело,жизнерадосто,красиво момиченце. Успях да се свържа с нея. Надявам се скоро да се видим, да поприказваме и да си припомним махалата.

Сещам се за още деца, но за тях друг път.

                                                          арх.Олег Каразапрянов

12.09.2026г.                                                  oleg5@abv.bg