Един много тревожен случай в медицината преди повече от 70г, който благодарение на проф.д-р Асен Шопов завършва благополучно от арх.Олег Каразапрянов

В семейство от млади хора се ражда детенце. Раждането преминава много трудно,но все пак детенцето се ражда. То е недоносено, съвсем слабичко с тегло много под нормалното. Лекарите не му дават дълъг живот, защото при рентгеново изследване два три месеца след раждането установяват, че до сърцето има голямо тъмно петно, което според тях е туморно образование. Според тогавашните пловдивски медицински светила наложителна е незабавна операция за премахване на тумора, който би довел до скорошна смърт.

Правят се консултации при различни специалисти по белодробни болести. Всички са категорични,че става въпрос за туморно образование заплашващо живота на детето.

Родителите научават за проф.д-р Асен Шопов и отиват при него на преглед. При рентгеновия преглед той също констатира наличието на такова петно.

Проф.д-р Асен Шопов не бърза с поставянето на диагнозата. В продължение на няколко месеца проследява развитието на петното. Не след дълго той решава,че това е уголемена тимусна жлеза.

В центъра на гърдите, зад гръдната кост, точно там където хората посочват, когато казват "аз“, се намира важна жлеза, наречена Тимусна. Името и идва от гръцки "thýmos", което означава жизнена енергия, което обяснява биологичния й смисъл,а именно нещо прекрасно.

Тимусната жлеза представлява ендокринен жлезист орган със силна активност в детска възраст и активен растеж. Това е основна жлеза на имунната система и нейната функция е развитието и удряването на Т-лимфоцитите

Когато сме нападнати от външни микроби и токсини, тя реагира незабавно, като произвежда защитни клетки. Също така е много чувствителна към изображения, цветове, светлини, миризми, вкусове, жестове, докосвания, звуци, думи и мисли, поради което е известна и като жлезата на щастието и емоцията.

Науката кава,че тимусната жлеза расте, когато сме щастливи и се свива наполовина, когато сме стресирани, нещастни и най-вече когато се разболеем. Тази й характеристика винаги е обърквала традиционната медицина, относно променливия и размер, без да си е обяснявала на какво се дължи това.

При аутопсии на пациенти винаги са я откривали в много свито състояние.

Предполагали са, че тази жлеза е атрофирала и че спира да работи още в юношеска възраст, затова в продължение на десетилетия, лекари облъчвали напълно здрави жлези с високи дози рентгенови лъчи, с цел те да бъдат унищожени вярвайки, че поради нарастването им, може да създадат впоследствие различни проблеми.Примерно при поставяне на различни ваксини,поставяне на венозни инжекции,поставяне на упойки ,вземане или преливане на кръв и обикновено при такива случаи те избягват подобни интервенции.

Редица медицински изледвания и проучвания доказват,че при 99% от случаите по време на пуберитета тази жлеза атрофира и изчезва напълно.

Много рядо се случва тимусната жлеза след пубертета да не атрофира и изобщо да не изчезне. Минават години, детето расте, възмъжава, достигайки средна възраст, подминава я и вече е над 70 годишна въдраст, а жлезата си съществува, което е установено чрез изследване с ЯМР./ядрено магнитен резонанс/. През целия този дълъг период на него не са поставяни никакви ваксини, не се е налагало преливане на кръв

арх.Олег Каразапрянов

02.09.2026г. oleg5@abv.bg