©

Голямо събитие беше пристигането на всеки един цирк на Понеделник пазара. През онези години цирковете винаги се настаняваха на това място. Пристигането на цирк беше събитие на само за децата, но и за възрастните. Тогава вечер целият площад около цирка се изпълваше с хора,млади,възрастни,деца.Продаваха захарен памук, розов на клечка. Правеха го на една специална машина. За децата беше голямо лакомство. Продаваха пуканки. Цирковете идваха през топлата част на годината. През онези години цирковете не се отопляваха-

Пристигането на цирка винаги много ме радваше. Всичко на площада ставаше по друго,по хубаво.

Входът на цирка винаги беше откъм ул.Патриарх Евтимий от запад.

Циркът винаги пристигаше сутрин много рано. Някъде на разсъмване. Хората от цирка след последното представление късно вечерта са си приготвяри багажа за път. Пътували са цяла нощ. Платнището, колоните, пейките и целият багаж пристигаше натоварен на ремаркета, теглени от трактор. Тракторът теглеше по две, а понякога и три ремаркета. Фургоните, в които спяха цирковите артисти, и те бяха теглени от трактор. Част от багажа пристигаше и с камиони. Преди не много време случайно се заприказвах с един възрастен мъж. От приказка на приказка се оказа,  че той е бил един от хората, които са карали трактор, също и камион, превозващи багажа на цирка. Исках да ми разкаже повече за цирка, но усетих,че не иска да се връща назад в спомените си. Усетих някаква тъга по лицето му и бързо промених разговора.

Много обичах да гледам как издигат шатрата на цирка. Следях всичко най внимателно без да пропусна нещо. А построяването на цирка не беше лесно нито бързо. Циркът беше готов някъде по късния следобед и вечерта даваше първото си представление.

Имаше циркове с по две колони, а по големите циркове имаха по четири. Колоните бяха високи около 25 метра и повече. Идваха на части, които сглобяваха на място. Обикновено колоните бяха от дърво. Свързването им ставаше чрез фланци. След като свържеха отделните части на колоната, издигането ставаше с ръчна лебедка-тежък труд!. Доста по късно започнаха да ползват трактор за издигането на колоните.

Една година пристигна цирк, чийто колони бяха железни. Изглежда че за първи път ползваха железни колони. Свързаха отделните  части на колоните и започнаха да вдигат първата колона. Явно нещо не беше направено както трябва, защото колоната се огъна и за малко да се пречупи. Доста време се занимаваха с тази колона и най-после успяха да я издигнат.

Към колоната в горния и край има предварително прикрепени въжета, които служат за укрепването и след като я издигнат. А също и за издигане на платнището. Издигането на цирка за мен беше едно много интересно и вълнуващо нещо. Внимавах нищо да не пропусна. Гледах през цялото време, докато построяват цирка.

Зрителите стояха на дървени пейки разположени амфитеатрално. Всяко место си имаше номер. Имаше и разпоредители, които насочваха зрителите към местата им. Най хубавите места - ложите бяха около манежа на цирка. Те бяха и най-скъпи. Около 1960г. билет за  тези места струваше 1,20 лева,а заплатите бяха средно около 60 лв. Столовете на ложите бяха от никелирани лъскави метални части с червени седалки и облегалки. Много често ложите бяха заети от по-възрастни мъже. Разбираемо защо,защото от тук, от близо те можеха да видят хубави млади и красиви жени в съвсем оскъдно облекло.Къде другаде можеше да се види такова нещо през онези години?!

 Всеки един цирк си имаше свой оркестър. Оркестърът беше разположен на висок подиум, под който идваха артистите на манежа. Музикантите,винаги мъже бяха облечени в стилни, елегантни  костюми.П рез онези години западна музика рядко мажеше да се чуе по радиото. Но оркестрите на цирковете бяха си извоювали тази привилегия. Спомням си много често свиреха една песен "Кафе ориентал".

Най-тъжно беше, когато изляза сутрин и видя,че от цирка няма и помен.

                                                          арх.Олег Каразапрянов

16.08.2026г.                                                  oleg5@abv.bg