©

Наричат този площад "Пъпът на града“. На това място се пресичат или по.точно се пресичаха най-важните пловдивски улици.

Става дума за площад "Джумаята“. Макар това име никога да не е било официално. Офииалните имена са се сменяли по волята на някакви управници. Днес името е "Римски стадион“. Утре може да стане площад "Олимпийски огън“. Но хората пак ще го наричат“Джумаята“.

Проблемът е, че традиционното име звучи като турско. А то е персийско. Означава "петък“ – ден за молитва. Е, и да не е турско, не е християнско. Да се махне.

Та с имената на площада беше свързано последното издание на рубриката на Пловдивската телевизия "Трите Най“.

https://www.youtube.com/watch?v=Py7gPi0x1oI

Йоана Криста ви припомни разни предишни имена и стигна до "19 ноември“ . Така се казваше площадът десетилетия. Днес едва ли някой знае каква е тази дата. Ако проверите с Гугъл може би ще откриете, че това е денят на Сливнищката битка от Сръбско-българската война 1885 година. Може би някой е решил да смени съдържанието на името, тъй като площадът е кръстен на друго събитие – т.н. "окървавена стачка“ от 19 ноември 1919 година. Какво се случва на този ден? След няколко години нещастни войни България е в криза. Дни ни делят от Ньойския договор. Вероятно хиляди души гладуват. И на Джумаяга се събират недоволни хора. Полицията стреля и убива няколко души. Техинте имена бяха изписани на паметна плоча, която се намираше на стената на Джамията. На някои от жертвите – като Стамат Матанов, бяха кръстени съседни улици.

Преди това площадът се казваше "Александър Стамболийски“. Защо е било сменено името -. не знаем. Може би защото малко по.нататък има пак "земеделец“ - "Райко Даскалов“, а "Васил Коларов“ - както се казваше Главната, не е достатъчно и се нарушава баланса в управляващата уж коалиция.

А преди 1944 година площадът е "Княз Борис“. В онези времена повечето площади носят имената на царе и князе. Пише се патриотична история.

Последният опит да се изличи "турския“ елемент пак е резултат от един провинциален патриотизъм. Преди 20-ина години ръководени от същите чувства издигнахме статуя на Филип Македонски – основателя на града. Макар градът да е съществувал хилядолетия преди Филип да влезе в него. А може би не е влизал. Да припомним – в София се събраха най-големите специлисти по този клон от историята и буквално ни се присмяха на провинцилните идеи...

Неизреченото никога гласно оправдание за паметника е, че така ще "закрием“ минарето на Джамияа. Тоест, туристите като се втренчат във Филип, и няма да обърнат внимание на позорното минаре.

Уви, джамията продължава да дава облик на площада. Преди десетина години организирани фенове от цяла България се опитаха да я подпалят. Има хора, които биха подкрепили бутането на Джамията и възстановяването на разрушената от турците "българска черква "Света Петка“. Имало е някъде на Джумаята такава църква, но по времето, когато в града не е имало и един българин. По обясними причини.

Връщаме се още по-назад. Никола Алваджиев сочи като най-старо име "Айнал медан“ - "Лунен площад“. Днешни историци обаче оспорват този превод...

Разбира се, борбата за имената не е най-важното в историята на този площад. Тук са ставали много по-интересни неща, живели са достойни хора..

Повече за площада може да научите от други филми на Пловдивската телевизия – вижте на

https://www.youtube.com/watch?v=sb0MTX2m5Yw

https://www.youtube.com/watch?v=UVRuUFeEROE