Дали някой има спомени за двора от онези години?

Днес дворът е съвсем друг. И хората ,които отиват на двора са съвсем други. Тук вече всичко е друго.

Дворът на къщата е около 300кв.м. Намира се зад къщата.

Автомобил може да влезе в двора непосредствено от ул.Съединена България.

Има още един вход към двора.Той се намира от източната страна на къщата,там където започват стълбите за Джамбаз тепе към къщата на учителя Тодор Стойчев.Този вход е направен специално за директен достъп чрез бетонова стълба за пациентите до рентгеновия кабинет на д-р Иван Стойков, намиращ се на втория етаж.

Първото нещо, което човек вижда попаднал в двора, са многото лози.Те бяха закачени на стоманени телове опънати между къщата и тепето. Имаше десетки лози различни сортове. Едни даваха червено грозде, други бяло. Имаше лози, чиито зърна бяха без семки. Те бяха подходящи за стафиди. За лозите се грижеше Апастол Стойков. Той ги поеше ,подрязваше, пръскаше с разтвор от син камък. Имаше пръскачка,която закачаше на гърба си. С ръчката отстрани на пръскачката помпаше с ръка и така създаваше необходимото налягане и разтвора излизаше под формата на пара.

За подрязването на лозите се качваше на дървена стълба. Подкастрянето ставаше рано на пролет.

Между двора на братя Семови и двора на Стойкови имаше ограда, направена от бетонови колони с височина на човек. Между колоните имаше опъната бодлива тел.

До скалите на тепето растяха саморасли смокини. През есента даваха едри и сладки плодове. Никой не ги береше. Изсъхваха по клоните и окапваха по земята. Имаше и няколко дюлеви дръвчета. Раждаха хубави дюли, но и от тях никой не се интересуваше. Имаше една стара ябълка. Раждаше дребни кисели ябълки, които есента също окапваха по земята.

До оградата към двора на братя Семови имаше три пчелни кошера. Макар и доста възрастен за тях се грижеше адвоката Костадин Стойков.

Между смокините имаше една круша. Пак някакъв специален сорт. Рядко раждаше плод. Но когато се случеше да цъфне и върже плодовете - те бяха малко, но едри сочни ароматни круши.

В североизточни ъгъл на двора имаше изграден от тухли свинарник, в който никога не беше отглеждано прасе. Вече беше забранено в града да се отглеждат прасета.

До свинарника Апостол Стойков беше засадил орехово дръвче. Големи грижи полагаше той за него. Редовно го поливаше .Беше някакъв специален сорт, който дава много едри орехи с тънка, крехка черупка.

До свинарника имаше синя слива. Изсъхна.

Най-интересното нещо в двора беше фонтана, изграден от Апостол Стойков. Фонтанът имаше формата на четирилистна детелина, символ на четиримата братя, така казваше Апостол. Стените на фонтана бяха високи около 70см., изградени от цимент. Около фонтана имаше вечнозелени чемшири.Не си спомням някога фонтанът да е бил пълен с вода. Беше свързан с водопровода, но нямаше водомер. Това беше причината да не го пълнят с вода.

В югоизточния край на фонтана беше засаден розов храст. Розите почваха да цъвтят в началото на месец май. Даваха цвят цяло лято. Това бяха много ароматнит дворни тъмночервени рози. Отдалече се усещаше приятния им аромат.

Един познат на Апостол се опита вземе разсад от тази роза. На едно от клончетата на розата закрепи хартиена кофичка от кисело мляко. Тогава така се продаваше киселото мляко - в кофички от хартия пропити с парафин. В кофичката имаше пръст. Клончето трябваше да пусне корени и тогава да се отреже и засади.

Много пъти правиха опити, рано напролет, през лятото и после през есента.

Всичките опити бяха неуспешни.

Розата така и си остана самотна...

арх.Олег Каразапрянов

16.08.2026г. oleg5@abv.bg