Окръжен съд – Пловдив отмени протоколно определение по ЧНД№4629/2026 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която спрямо Т. В. не е взета мярка за неотклонение, като му определи "Парична гаранция“ в размер на 800 евро. В останалата част, с която спрямо И. В. е определена "Парична гаранция“ в размер на 1000 евро, а И. К. е с мярка за неотклонение "задържане под стража“, съдът потвърди определението. Срещу И. К., И. В. и Т. В. е повдигнато обвинение за това, че в гр. Пловдив за периода от неустановена дата до 15.08.2026 г. в гр. Пловдив, в съучастие, И. К. като извършител, а И. В. и Т. В. като помагачи, чрез слово и по друг начин са проповядвали дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност, или сексуална ориентация – престъпление по чл. 162, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и ал.4, вр. ал. 1 от НК. Обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност за престъпление, за което Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 4 години, глоба и обществено порицание. Окръжният съд прие, че първоинстанционният съд законосъобразно е заключил, че е налице обосновано предположение относно авторството на престъплението по отношение единствено на обвиняемите И. К. и И. В. и към онзи момент правилно е съобразил обстоятелството, че няма наличие на обосновано предположение за съпричастността на Т. В. към вменената му престъпна деятелност. Съдът обаче счете, че към настоящия момент, от новопредставените доказателства, може да бъде направено обосновано предположение и за съпричастността на Т. В. към извършеното деяние. Окръжен съд – Пловдив намери, че Районният съд правилно и законосъобразно е счел, че липсва опасност някой от тримата обвиняеми да се укрие. Спрямо И. В. съдът прие, че първата инстанция правилно е определила като най-подходяща мярка за неотклонение "Парична гаранция“ в размер на 1000 евро. При определяне на мярката коректно е отчетен хипотетичният характер на опасността от извършване на престъпление, както и вида, характера и интензивността на престъпната дейност, насочена към подпомагане на друг обвиняем по делото. Районният съд правилно е взел предвид и липсата на конкретни активни действия от страна на И. В., насочени към проповядване на омраза, насилие и дискриминация. По отношение на И. К. Окръжен съд – Пловдив прие, че от събраните доказателства може да се направи извод, че съществува реална опасност от извършване на престъпление против правосъдието. Съдът отчете в тази насока данните за характера и съдържанието на конкретната престъпна дейност, която поради начина и периода на осъществяването й, както и засегнатия широк кръг от младежи, подложени на инкриминираното психическо въздействие, включително и непълнолетни, е със завишена степен на обществена опасност. Като такава съдът определи и обществената опасност на обвиняемия И.К. Поради това потвърди определението на Районния съд в тази част и прие, че на този етап от производството най-подходящата мярка спрямо И. К. е "задържане под стража“. Относно Т. В. съдът отчете новите доказателства, сочещи на извод за наличието на обосновано предположение за съпричастността му към престъплението, липсата на опасност от укриване и от извършване на престъпление и прие, че адекватна и съобразена с целите на мерките за неотклонение, както и с личността на обвиняемия, е мярка за неотклонение "Парична гаранция“ в размер на 800 евро. Определението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване. ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за НЕВИНЕН до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното. |