"Свидетели сме на дълбок парадокс. СИМВОЛИТЕ на "БЪЛГАРЩИНАТА “, които ни се натрапват на публични места, са ОСМАНСКИ по ПРОИЗХОД . Т. нар. традиционна българска носия е оформена в условията на Османската империя. Тя е функционална за аграрно, подчинено и НЕМОДЕРНО ОБЩЕСТВО , ФОРМИРАНО в условията на РЕГИОНАЛНИ , БАЛКАНСКИ и АНАДОЛСКИ влияния. Същото важи и за ХОРОТО – КОЛЕКТИВЕН ТАНЦ с широко разпространение в Анадола и Балканите, БЕЗ УНИКАЛЕН НАЦИОНАЛЕН ГЕНЕЗИС . Истинските ни възрожденци, подобно на Кемал Ататюрк в Република Турция, СЪЗНАТЕЛНО БЯГАТ от ТАЗИ СИМВОЛИКА, защото тя означава изостаналост и безгласност. Те СЕ ОБЛИЧАТ в ЕВРОПЕЙСКИ КОСТЮМИ, УНИФОРМИ или просто в ГРАДСКИ ДРЕХИ и това не е водено от суета, а е ПОЛИТИЧЕСКО ИЗЯВЛЕНИЕ на ЦИВИЛИЗАЦИОННА ПРИНАДЛЕЖНОСТ . Абсолютизирането на тези форми като върховно "българско“ буквално означава канонизиране на културния продукт на подчинението, вместо този на Освобождението. В България днес имаме парламентарно представена съвременна партия, носеща парадоксалното име "Възраждане“, която редуцира идентичността ни до османски носии и танци. Това е типичен белег за анти-модерно популистко движение, което не може да формира визия за свободно бъдеще и затова се вкопчват в естетизирано подчинено минало. Те отхвърлят просвещението и възприемат Европа като заплаха, което е точната противоположност на възрожденския дух." Димитър ДачевВижте по-малко |