©

Моите родители се познаваха с проф.д-р Асен Шопов.Той беше един от много добрите рентгенолози не само в Пловдив, но и в България. Беше едър, строен мъж.Завършил медицина в Германия, където е и специализирал. Владееше отлично немски език. Имаше частен рентгенов кабинет в Пловдив.

През онези години имаше и други рентгенолози в града. По известни бяха д-р Иван Стойков, д-р Герш Рималовски, който имаше кабинет до някогашното кино Република и беше известен, че лекуваше бедните без пари. Баща на големия пловдивски архитект Димитър Рималовски.

Проф.д-р Асен Шопов живееще с жена си и дъщеря си недалеч от хотел Тримонциум, на ъгъла на пресечката на ул."Крали Марко" и "Цанко Дюстабанов".

Днес почти никой нищо не знае за него. Единствено има една болница,която носи неговото име. Това е многопрофилна болница за активно лечение –проф.д-р Асен Шопов в гр. Златоград , ул. Хан Аспарух № 21.

Преди известно време се свързах по телефона с болницата и попитах какво знаят за  проф.д-р Асен Шопов. Оказа се,че нищо не знаят за него, което много ме учуди. Може и да не съм попаднал на правилния човек. Останах безкрайно учуден, защото този лекар има огромен принос за здравето на миньорите, работещи в рудниците около град Рудозем.

През онези години трудът в рудниците беше много примитивен. Условията на труд бяха много лоши и бяха опасни за здравето на миньорите. Много от миньорите заболяваха от силикоза .Едно заболяване, което почти няма лечение. Много миньори заболели от тази тежка болест твърде рано напускаха този свят. Този огромен проблем се криеше и премълчаваше от тогавашната власт.

Проф.д-р Асен Шопов има смелостта да предупреди многократно тогавашните власти за тази опасност. За "благодарност" той бе обявен за саботьор, враг на народа. Не му беше лесно да упражнява професията си по нататък.

За съжаление, не след дълго получи инсулт. След време получи още един. Трудно се движеше, трудно говореше. Говорът му беше неразбираем.

Бях 14-15 годишен когато за последно се видяхме с него. За мен срещата беше много тъжна и тя завинаги остана в моето съзнание. Пред мен стоеше съвсем друг човек. Гледаше ме и изговаряше някакви думи от които разбрах само думата "чудо"!

Не знам и не разбрах какво искаше да ми каже.

Това беше последната ми среща с проф.д-р Асен Шопов.Не след дълго той напусна този свят.

16.08.2026г.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg