©

Георги от Кричим приключи нещастния си живот в адски мъки, но през следващите дни неговата смърт роди едно рядко срещано явление.

Огромна част от българите се обединиха.

Обединиха се около съчувствието. А може би и около още нещо.

Дали не се почувстваха гузни? Може би неосъзнато. Гузни, че това се случва в техния град и в тяхната държава. Че са отгледали в една или друга степен садисти?

В едно предаване на ПОТВ бунтовният отец Никанор три пъти каза, "Църквата гузно мълчи“

https://www.youtube.com/watch?v=qnkGH3UswA8

Дали дядо Николай реши да опее лично нещастникът Георги, защото е поискал да направи нещо и да измие петното от мълчанието?

Негово Високопреосвещнество направи най-одобряваното си действие

за всичките години начело на Пловдивската митрополия

Много от най-критичните гласове в публичното пространство този път бяха респектирани от думите на дядо Николай.

https://www.youtube.com/watch?v=OthVv9iltcs

Ето какво ни написа Боян Ранделов:

Страхотна реч ! Не, че някога му е липсвало дар-слово, но , тук направо е убийствено точен !

Никанор е прав !  Дядо ти Николай става друг човек....

Георги, който цял живот търси любовта, за да намери смъртта...Сюжетът наподобява житие на светец.

Някои публични фигури предпочетоха да останат в сянка – да не разделяли обществото. Обществото обаче искаше да ги види на протеста пред Съдебната палата. Отсъствието им се забеляза – забелязаха го чак пловдивчани от Чикаго, които тези дни се събират и заедно следят и коментират събитията. Заедно.

Дали и те не се чувстват гузни, че са оставили своя град в ръцете на малките садисти?

Изписаха се хиляди страници – в търсене на виновните. Естествено, сред виновните бяха посочени социалните мрежи. Но точно през тях дойде най-важната информация – кои са вдъхновителите на убийците.

О, ужас! Оказа се, че малките престъпници не са плод на демокрацията. Не са последователи на Сорос, не са еврогейове и толерасти. А точно обратното.

И тези, които вече бяха идвадили писалките, за да заклеймят гнилия колективен Запад, трябваше да направят крачка назад. И поне да млъкнат.

Премиерът Румен Радев обаче реши да лови риба в мътна вода. В момент на всеобщо съчувствие и гузност, се опита да извлече някакъв политически дивидент. Смея да твърдя, че той успя да отблъсне по този начин даже свои верни избиратели.

Дали става дума за неумение да усетиш обществените настроения или си бил посъветван от нечувствителни хора, на които не е там мястото – не е ясно.

Така или иначе операция "Петрохан 2“ не се получи.

И още много реакции заслужават внимание. В Пловдив ни бяха обещани стотици камери, които сами ще разпознават насилието. Впрочем едно арестуваните момичета е ракъсвало садистично плътта на Георги с някакво остро бижу. Коя ще е тази камера, която би уловила нещо подобно...

Една пловдивчанка написа това, което може би трябваше да каже кметът:

Darina Stancheva:

 ЗЛОТО В ПЛОВДИВ НЕ Е ПРОСТО "БИТОВ ИНЦИДЕНТ". ТО Е ДИАГНОЗА ЗА ПРОГНИЛАТА НИ СИСТЕМА И СРИВА НА ЦЕННОСТИТЕ!

​...Защо в лгария може свободно да се стриймва, публикува и споделя всякакъв тип насилие и порнография без никакъв контрол?

​Защото бизнесът върти стотици милиони за реклама точно в тези платформи.​

​Докога обществото ни ще мълчи пред тази пълна подмяна на ценностите? Кога ще разберем, че когато отглеждаме деца без гръбнак, морал и контрол, утре жертвата може да бъде всеки от нас?

 Манол Пейков пък пита кога ще чуем извинения от медиите и журналистите, които популяризират глашатаите на руския нацизъм?

Те дали са гузни? Едва ли. Този път нещо не им се получи. Но много скоро ще дойде следващата поръчка.

Евгений Тодоров